21 коментара
  1. Често си падам слепец: за нещата около мен, за други - вътре в мен и мисля какви ли не глупости, вместо да оценявам (патологично баналното) "това, което имам" :)

    В случая обаче, се радвам не само, че виждам, ами че мога да чета :)

    Подобен арт аналитичен труд заслужава не просто популяризиране, ами заветно публикуване като трибют към всички онези, които са отговорни за нашето писмено наследство.

    :)

    Накратко - това е много повече от ревю! Това е безупречен (позволявайки си да цитират тази хубава думичка, която ми припомни с редовете си) отговор към всички онези слепци, които толкова силно се биеха в гърдите, че познават идеята зад "Аватар". Към всички онези, които се водят интелигентни и не смеят да отворят съзнанието си, за да видят различното. Явно не знаят всичко, след като не могат да направят допълнителни аналогии и да оценят разликите от тях.

    :)

    Браво!

    БРАВО!

    * Two THUMBS UP *

    ReplyDelete
  2. Абсолютно си права,че Аватар е един много добър филм, но ми се струва, че малко излишно си разпъвала локуми.Основния акцент определено е в новата технология и това не пречи самата история да е добра, но колкото и да е добра не ни казва нищо ново.Безспорно едно невероятно изживяване в киносалона разбирасе:)Ако имаш идея колко е коствало на Weta Digital да сглобят това "синьо новоявление" в киното.Трябвало е да помагат и от Framestore- абсолютни гиганти!Също така и Digital domain, за които няма нужда да коментирам.Идеята ми е ,че просто абсолютното ново и наистина най-стойностно нещо е технологичния труд, който имах огромния интерес да проследя.Може би не достигам 4то и 5то сигнално ниво за да погледна на сюжета, както теб?Незнам и не оспорвам че исторята е добра.Но без колегите по-горе едва ли щеше толкоз задълбочено да се впуснеш през ренесанса та във великите географски открития:D
    Харесах Аватар, но Шерлок Холмс повече.

    ReplyDelete
  3. Здравко, гледаш през тясна призма. Не е локум да видиш повечко слоеве от едната дигитална графика. И без нея историята е същата, всичко което тя прави е да я направи визуално безупречна. В 3ти клас е ок да се пише с 5 изречения, когато се интересуваш от повече неща, има доста място за задълбаване в тях.

    Питай Пла дали е локум да говориш за еволюционните процеси с повече от 10 думи ;) Хората, които четат и им се чете го оценяват. За всичко останало има туитър и плитки статии в Уикипедия. Любимият ти Достоевски що не е писал романи по 20 страници ако всичко освен "важното" е локум ;) В киното има много повече от визия

    ReplyDelete
  4. Определено е много повече от визия.Това ми беше идеята :)

    ReplyDelete
  5. Разбирам какво искаш да кажеш, просто целта на поста е не да се влея в морето хвалещи филма: достатъчно такива ревюта има, а да докажа, че "аууу, тая история съм я гледал" не прави един филм по-малко стойностен. Предпочитам да ми кажат: не, естетически не ми допадна, или "не, не съм фен на този жанр и такъв филм не може да ме спечели" - това е лично мнение, на което всеки има право. Но ако ще иска да дава аргументи извън личната оценка това с оригиналността издиша.

    Нито само визията, нито оригиналният сюжет правят един филм: а цялостната картина от атмосфера, заложени (и по-дълбоки:) идеи, сюжет, грабващи персонажи- всичко събрано в една увлекателна история, която има много повече нива и контекст от момче среща извънземно момиче, убиват земляните и живят щастливо :)

    ReplyDelete
  6. Брутално добър пост! Нищо излишно няма!

    Браво!!!

    Алекс

    ReplyDelete
  7. Az imam samo edna zabelejka kum Cameron, triabva6e da napravi jenskite Na'vi s po 4 cici.

    ReplyDelete
  8. :)

    Браво!

    Така красноречиво опипваш, иначе ужасно проблемни (или може би не) зони от матрицата на масовото съзнание, че чак се трогнах на моменти.

    Поста ти, в общи линии, е точно това което настъпваш и точно в това най-ми хареса. Защото проблема за оригиналността не е от днес, вчера; нито ще изчезне, докато изкуството продължава да съществува.

    Защо го мислим? Защо просто не го смелим и не се насладим? Как да оставим обувките си пред вратата и да влезем боси? Как да се приспособим и нагодим най-добре към гледните точки и къде да поставяме бариери?

    Не прочетох целия текст, защото още не съм гледал филма, но до там, докъдето стигнах, усетих как изречение след изречение гледната ти точка се превръща в деликатно внушение на една неразгадаема пандора от нерешени философски дилеми. Поне въображението ми до там я докара.

    p.s. от ужасно много време значението на думата "чужд" живее и се храни, сънува, мечтае и расте като малко дете и може би (а дано) някой ден, като ужасно пребелял старец ще си легне дълбоко в архивите на отминалите епохи...

    ReplyDelete
  9. 100% съгласен с поста. Не съм гледал още "Шерлок Холмс", но според мен едва ли ще има база за сравнение м/у двата. "Аватар" е събитие от рядко едър калибър.

    PS За ефектите са помагали и легендите ILM, но основните заслуги за брилянтната визия си остават на Weta Digital.

    ReplyDelete
  10. На 30-тата минута и аз капитулирах, но в обратната посока. Почти спрях и да гледам, редувах с очила, без, с ляво око, с дясно око, гледах хората, пращах смс-и.. Историята няма какво да я коментирам, все ми е тая за нея, не ми въздейства. Всичката тая шарения и съмнителна фантазия и тя предизвика единствено досада. ;]

    ReplyDelete
  11. "Всичката тая шарения и съмнителна фантазия и тя предизвика единствено досада. ;]"

    Ами познавам хора, които не се кефят на научната фантастика именно по тези причини: всеки си има вкус. Но лично аз мисля, че е глупаво да се спираме на визуалната бариера: аз като гледам филм дисектирам надолу до най-интересната част без значение дали е камерния Dogville, пъстър sci fi, ужаси или тежка историческа драма...Aко гледаме само буквалното и чакаме само реалистичното сами ограничаваме богатството, което киното ни предлага

    ReplyDelete
  12. От една страна самата технология ми е натоварваща, това е втори 3-д филм, на който ходя. Тук единтственото, дето ме впечатли във визуално отношение, беше сцената, където нашето момче излезе от някаква камера в началото.
    Любимите ми sci-fi са предимно тривиални - Gattaca, 2001, Contact(който ми беше нещо като любим филм в по-близкото детство и никога не пропусках), Children of Men, Donnie Darko, ще трябва и Матрицата да включа, въпреки че скоро не съм я гледал, The Man from Earth(за това не съм сигурен, но като го гледах преди време не исках да свършва), Stalker ако може да го числим.
    С някои заглавия изглежда странно нехаресването на Аватар, но просто не можах да си намеря нищо, задържащо вниманието. ;]

    ReplyDelete
  13. Доста силен списък: особено любимата ми антиутопична Гатака :) Признавам, там пътят към грабване на вниманието е доста по-интересен.

    Затова и пиша в края на поста, че няма смисъл да сравняваме филма с най-великите кино-постижения, защото той е чисто и просто много качествено забавление. Но понякога разбира се, просто забавление не е забавно, тъй че уважавам позицията ти :)

    ReplyDelete
  14. Великолепна статия:))) Много хубаво и много интересно. Удоволствие ми достави да почета. И другите коментари ми харесаха.
    И знаете ли, запитах се на мен какво ми хареса..по-скоро защо ми хареса филма. И си дадох сметка, че е нещото, което най-много обичам в киното и което не винаги се получава дори и при великолепни филми, които са ме трогвали и запленявали, и покъртвали - онова неописуемо чувсто да се неместиш леко в седалката, да отпуснеш ръце, филмът бавно да почне и малко по малко да навлизаш в него и неусетно да усещаш..радост. Да, истинска, жива радост, отвъд или над или въпреки всички натрупани познания за сюжети, форми, изразни средства, технологии, отвъд предварителната идея за стойностно, качествено, новаторско. Точно както като бяхме малки гледахме каубойските филми. Тотааално удоволствие, без познание.
    И по време на този филм това се случи. Затова ми хареса.
    Няма да ми е любим филм, но за 2.30часа му повярвах напълно.

    ReplyDelete
  15. Току що се върнах от прожекция на "Аватар" и спомените ми са още пресни. Преди да продължа, бих искал да споделя, че именно поста на Ина ме накара да гледам филма и да проверя какво ще мисля за него след като съм го изгледал.
    Дали "Аватар" е зрелищен?
    Две мнения няма и не може и да има. Ясно е, че за филм с такъв бюджет, екипът им се е постарал много. Наистина сътворили са един красив свят с достатъчно детайли в него, които да радват окото.
    Дали бих гледал "Аватар" отново?
    Отговорът тук е определено не. Да, филмът беше приятен, имаше си ефекти (че дори и в излишък), със сигурност не си гледах часовника с надеждата скоро да приключи... като цяло едни приятно преживяни два часа и половина. "Приятно", за съжаление, не е равнозначно на "ярко", разглеждано в смисъла на емоционално запомнящо се и трогващо.
    Напълно съм съгласен, че да си говорим за оригиналност е безпредметно. Една история може да бъде пределно позната и в същото време изключително вълнуваща като това зависи от начина, по който бива разказана и от избора на изразни средства. Да, аналогията с Покахонтас е очевидна, но си мисля, че не е толкова очевидна приликата с "Последният самурай" или с "Final Fantasy: The Spirit Within", два запомнящи се филма, които аз, стоящ от позицията на кино-лаик, оценявам много по-високо от бюджетния мастодонт "Аватар"
    Какво не му е наред на филма?
    На първо място очебийната му аура "Холивудски превъзходен" - да историята не е оригинална, но кому беше нужно да прибягваме до толкова много евтини трикове, с които да закърфичим тук там сценария? Нужно ли беше в преломния момент, когато всичко изглежда изгубено, да се намесят всички възможни биологични видове?
    С какво спечели филма от наличието на толкова слабо разгърнати и еднопластиви "злодеи"?
    Толкова ли е елементарна публиката, че да е нужно идеята за връзката с природата да и се натрапва по толкова груб и неелегантен начин - чрез физическа връзка между видовете?
    Що за странна приюмица е при наличието на високо развита технология, позволяваща колонизирането на нови планети, да позволяваме на стрели да пробиват покритието на бойните кораби?
    Дори самото забелязване на тези детайли отнема от ореола на "най-добрия филм, който някога сме гледали", а аз не съм в никакъв случай особено наблюдателен.
    Относно развитието на персонажите, не мисля, че има какво толкова да се коментира - ясно се следва една линия, без да се проявява никаква вътрешна борба, никакви съмнения относно правилността на взетия избор, твърде малка част от вътрешния живот на героите се оказва осветена от прожекторите.

    Спирам дотук, защото постът стана прекалено дълъг. За да обобщя, причини като горните ме карат да картотекирам "Аватар" в папката "филми за губене на време", но нищо повече.

    ReplyDelete
  16. Сетих се за един любим цитат от "Книга за чая": Красотата не се описва с думи, защото очите нямат език.

    Просто исках да ти благодаря за прекрасния текст-да го прочета беше удоволствие.
    А на Камерън му благодарих с четвърто гледане :) Обмислям пето...

    ReplyDelete
  17. "Аватар е и филм за истинските мъже: силни, упорити, смислено търсещи и борещи се за нещо. Те съответно намират и истински жени, които не мрънкат до котлона вкъщи и знаят за какво си струва да се разтроиш и да си крехък, и за какво просто трябва да си soldier. Естествен подбор- най-доброто от единия пол отива при най-доброто от другия"

    Някъде тук ме изгуби, съжалявам. Останалото е окей - има добри попадения, но това стои малко като слоган на кампанията "Join the army - we have women!"

    Окей, евтин аргумент - Хитлер също е бил силен и упорит и се е борил за нещо смислено (поне той така е вярвал). Сигурен съм, че Ева Браун е проявявала необходимото разбиране.

    Не-евтин аргумент също имам, но не бързам - все ще го споделя някога и някъде.

    ReplyDelete
  18. просто говоря за естествения подбор: аргументът е на природата, която ни управлява, не мой ;) най-доброто отива при най-доброто и обратно. Хитлер и Ева Браун със сигурност са сляли на едно място доста по-интересни неща от съюза между сервиьорка и наркотрафикант от Люлин например :Р

    ReplyDelete
  19. inni4ka, не знам какво да ти кажа? Текста ти е прекрасен! Истински съжалявам, че чак толкова късно го прочетох и сега ще е безпредметно да влизам в дискусията. Трябва да споделя обаче, че истински съжалявам, че нямам твоя дар слово, за да кажа на част от хората, които са лишени от възможността да открият красотата и смисълът на този филм – хора, които по-горе даже са коментирали - какво мисля за тях. Ако и след един такъв текст, те не могат да погледнат отвъд задникът си (където се намира главата им), за тях не виждам никаква надежда. Точно такива хора предпочитат да вярват в хороскопи и в това, че еволюцията несъществува, вместо да се отворят за красотата на истината и възможностите, които тя предоставя. Разбира се, това не се отнася за хората, които както ти самата спомена, по една или друга причина, просто не харесва филма - както знаем „Beauty is in the eye of the beholder”. Става въпрос за, тези които от измамната си позиция на авторитети, излагат псевдо доказателства за това, колко е неоригинална историята.
    Адски много се радвам че се запознах с теб.
    Къде е блял този Узумаки толкова дълго време??? :)))))))

    ReplyDelete
  20. благодаряяя :)) радвам се, че review-то ти е харесало. Пък за кино-манските запознанства никога не е късно :)

    ReplyDelete
  21. жалко, че толкова късно попаднах на този материал, наистина ми хареса. Харесах и филма. И не само защото визията е невероятна и историята (колкото и неоригинална да е)те грабва още в началото. Тук става въпрос за силата на съзнанието - все пак филмът се казва АВАТАР (а не ПАНДОРА, например). Затова, че само с ума и с ценностите, които си изградил в себе си, можеш да спасиш нещо, което друг с цяла армия се опитва да унищожи. Затова тук няма значение дали си инвалид, какъв е релефът на тялото ти и дали си от сините, червените ...Нещо като Давид и Голиат, ако ще трябва да се търсят първообрази на основните идеи. А тази е една от идеите, които ме впечатлиха в този приятен за окото филм :-)

    ReplyDelete

Post a Comment