26 коментара
  1. Виж и O Lucky Man!
    Ще останеш очарована :)
    http://zamunda.net/details.php?id=153232&comments=1#startcomments

    ReplyDelete
  2. Малкълм МакДауъл не е човек :)))

    ReplyDelete
  3. Извинявай, че нарушавам приятната атмосфера, но защо ако е просто обработване, някои хора сънуват кошмари? Не могат да обработят някакви неща?
    И факта, че повечето сънища са желания, не е ли все пак от значение? Защото след кратък анализ можеш да видиш желанието и е доста очевидно, просто трябва да му дадеш шанс.

    Някога и аз сънувах такива неща, за някакъв период от време. Доста приключения и цветни случки, повечето свързани с някаква опасност, но винаги някак си оставах жив и побеждавах лошите :) Така и не разбрах каква беше причината тогава, освен, че бях изключително спокоен през този период, всичко беше изключително балансирано в живота ми, всичко беше спокойно и нищо не ме тревожеше.

    ReplyDelete
  4. Eiri, мисля че с последния абзац сам си отговори на въпросите:)
    Просто животът й предоставя възможността да се наслади на съня си като на едно приключение( защо да не е именно скритото/явно желание за фантастични приключения:) малко е трудно намериш някъде по Земята да летиш с дракони или да се биеш с елфи, нали :)

    ReplyDelete
  5. хе, чак елфи и дракони не: аз бях в някакъв зомбиленд вариант на дома на дядо.

    Иначе при положение, че неизбежно у нас постъпва и отрицателна информация от външния (и вътрешния ни) свят- проблеми, тревоги, и тн. мисля че наличието И на кошмари е неизбежна част от това, с което мозъкът ни е принуден да се справи.

    Не съм видяла доволни и справящи се с живота хора, които непрекъснато да сънуват кошмари, нито депресирани такива, които да се похвалят със здрав и ободряващ сън :)

    ReplyDelete
  6. иначе, цвет, не мисля че (поне в моя случай) това за приключението е толкова буквално.

    То беше следствие: основното в съня беше чувството за сигурност, което с оглед на някои генерални промени в мен самата напоследък е изключително изразено и извън сънищата.

    Просто сякаш си е отишло нещо много ирационално-страхливо, което винаги ми е пречело и сега виждам нещата в нова светлина :)

    ReplyDelete
  7. Не мисля, че си отговорих, просто отбелязах това, което е външно видимо. За мен това не е отговор.

    Значи, какво точно подреждам аз от последния ми сън? Този, който написах прди няколко дни? Защо мозъка ми се занимава с неща, които не съм мислил от ... поне 7-8 месеца? Това момиче не съм го виждал от повече от година. Изобщо не знаех че ще се жени точно тогава. Материала от това, което се пордежда има ли връзка според вас с това което сънуваме? Или всичко е просто закодирано по някакъв таен мозъчен код?

    ReplyDelete
  8. мозъчен код-да, таен- още по-голямо да, е може да знаем мъничко от него:) Твърде много (психо)физика:) онова сиво нещо в главата ни има твърде много неразкрити функции, и твърде малка част от него използваме, за да можем да си отговорим на всичките въпроси. Всяко нещо, което ни се случи или сънуваме, може да го интерпретираме по хиляди, милярди начин. Въпрос на гледна точка, моментно състояние, преживяно и т.н. ..... не обичам да се задълбавам в твърде много анализиране на нещата, отнема от времето, за събиране на още материал за анализ:) когато достигна пределната възрастаст, да не мога да щъкам по света, тогава мога да си запълвам времето с по-задълбочен анализ. За сега ще се осланям на вътрешното ми усещане:)

    ReplyDelete
  9. Мозъкът ни обработва информация със скорост, която по никакъв начин не можем съзнателно да уловим и "облечем" в мисъл. Не ти ли се е случвало да четеш книга и внезапно да си помислиш за нещо, което досега не е споменато и няколко реда по-надолу...да го има?!

    Това не е някаква паранормална способност или шесто чувство: очите ти обхващат цялата страница и дори да не си спрял съзнателно поглед въху дадена дума, тя вече е регистрирана в полезрението и може да изникне под формата на някаква смътна неочаквана асоциация. Същото е и със сънищата: ти регистрираш толкова много информация, че не е възможно да обхванеш всичко под формата на ясна структурирана мисъл. Сънищата са механизмът, който ти помага да го направиш докато си почиваш, т.е докато мозъкът не е обременен от съзнателното насочване,с което го мъчим в будно състояние

    ReplyDelete
  10. Всъщност схващането за кошмарите е ,че това е информация от преживявания, която ние не сме оставили в съзнанието и сме струпали в подсъзнанието, защото ни мъчи или не можем или не искаме да я преживеем,или бягаме от нея, или не се занимаваме с нея по една или друга причина. Те са сигнал, че в нас има нещо неразрешено на съзнателно ниво, което в един момент се разрешава или ни напомня за себе си чрез не дотам приятни сънища.
    Появяват се тогава, когато подсъзнанието ни се е пренаситило от натъпкана необработена информация, а мозъка като цяло не позволява неасимилация- там (почти ) всичко трябва да се разрешава под формата на определено честотни импулси.

    ReplyDelete
  11. oмни, радвам се пак да те видя, отдавна не беше наминавала :)

    Може би го обяснявам по друг начин...или може би просто го разбирам по същия

    "Иначе при положение, че неизбежно у нас постъпва и отрицателна информация от външния (и вътрешния ни) свят- проблеми, тревоги, и тн. мисля че наличието И на кошмари е неизбежна част от това, с което мозъкът ни е принуден да се справи."

    ти описваш по-добре процеса на "складиране" и проява на тази отрицателна информация, но ми се струва че механизмът, който виждаме е като цяло е същият :)

    ReplyDelete
  12. не те ли е срам да наричаш "красиво" човешката болка, блогърке?

    ReplyDelete
  13. нямам представа за какво говориш, анонимний.

    Когато един разговор и много желание отбележат началото на нов, вълнуващ етап във връзката ти с човека до теб, аз поне не виждам друга дума на света за това, освен Красиво!?!? WTF?

    ReplyDelete
  14. ок, нека всичко е просто кибернетика, щом така ви харесва

    ReplyDelete
  15. ама не е просто кибернетика! не знам защо биологичното измерение на тези процеси звучи толкова отблъскващо, базисно-студено и механично едва ли не.

    Това са едни безкрайно сложни и интересни процеси, които ни правят каквито сме: не нещо, което ни отнема и омаловажава смисъла на личността ни. Ние сме неделима част от тялото си, то не е враг или някаква първичност опростяваща душата/психиката/"истинското" ни аз

    ReplyDelete
  16. първо тялото ни е едно, а психиката друго. Свървано, но различно, качествено различно нещо от телесното.
    второ - кибернетичния модел пренебрегва до гояма степен същността на психиката и се опитва да я превърне в компютър. Който тя не разбира. Това поне е факт.

    всъщност теорията за информацията, за преработката на информация не противоречи на психоаналитичната.
    Твърдението, че мозъка обработва е напълно в съгласие с това което психоанализата казва - спящия ум наистина обработва, но тъй като не знаете какво, защо смятате, че това е някаква маловажна информация.
    Животните също сънуват, техния мозък също ли има 'подсъзнание'? кое му пречи в будно състояние да обработва? изтласкване? неприятни мисли? съмнявам се.

    ReplyDelete
  17. :) да, аз не казвам че са едно: просто че са твърде силно обвързани, за да се отдели напълновлиянието на едното от другото. При липса на по-добра дума, аз ги виждам като неразривно взаимодействие.

    спирам дотук де, и друг път е ставало дума, че това дори на живо ще е безкраен дебат :))

    Интересно ми е за съня на животните: може да се регистрира промяна в мозъчната дейност докато спят, но как се определя дали/какво сънуват и прочие? Не съм чела нищо по този въпрос и ми се струва интересно.

    ReplyDelete
  18. ами те хората отдавна се прекратили дебата на тая тема - кое е причина и кое следствие и в съвремието се разглеждат поотделно. поне тези, които са разсъждавали по темата, а не тези които поначало защитават едната от двете като причина за другата. Предпазливо е да ги разглеждаме поотделно :)

    ReplyDelete
  19. първо е яйцето :)

    ReplyDelete
  20. така поне признаваш, че яйцето има право на съществуване :)

    Но, да. Първо е яйцето. Няма да стане спор :D

    ReplyDelete
  21. Ейри, къде виде някой да е написал нещо за кибернетика?!??!?! Аз говоря за неврофизиология! И в нито едно изречение не съм отделила мозък от психика, тяло и подобно. Бе къде четеш, не ми е много ясно, но явно максимата човек вижда онова, което иска да види, действа с пълна сила.
    Да, мозъка обработва по сложни невронни магистрали информация от външната и вътрешната среда,НО не винаги може да се справи с нея навреме, веднага или едновременно.Независимо, че за мен това е най- великият орган, който познавам, то той не е съвършен и различните процеси в него протичат с различна скорост, на различни нива, в различни отдели и т.н. и т.н. Нещо повече- Едновременно по много процеси и в един момент може да се стигне и до грубо казано- Дал накъсо.( не говоря за кошмари, а за това, че нищо не е съвършено и като такова може да бъде обяснено, камо ли пък за компютърни модели- прекалено обичам мозъка, за да го сравнявам с някакъв си прост компютър, джийзъс!).
    Да, животните сънуват и имат подсъзнание, което даже при тях е по- развито, защото подсъзнанието е филогенетично стара структура, новите са от неокортекса, включващ развит на най- високото , познато до сега, ниво главен мозък.
    При животните броят асоциативни кръгове и връзки далеч не е такъв, както при човека, така че те могат да регистрират изменения в среда, но в мозъка им са развити предимно рефлекторните вериги, стадното и не толкова поведение и сие. Не може да са говори за сравнение на мозъци като неврофизиология и химизация между човек и животните, имайки предвид неща като сънища и поведение, по една много проста причина- те нямат втора сигнална система, която до голяма степен ни е и ни моделира/ ла като хора.
    Всичко това обяснявам максимално опростено като модел. В действителност нещата са далеч по- заплетени.

    Инничка, чета те постоянно, просто коментирам, когато имам какво да кажа:)- мозъкът не е принуден да се справи, защото той се справя. Мозъкът дава сигнали, мозъкът преработва, но с различна скорост и понякога след много време. Това е така, защото има милиони връзки в отделните си зони в едната хемисфера, а те от своя страна са свързани с многомилионни и многомилиардни връзки с другата хемисфера. По тези връзки текат нервни импулси с определена честота и скорост, носещи определена информация, която се реализира с помощта на невромедиатори, отделящи се от многомилионни синапси и в двете хемисфери и така насетне. За всичко това мега сложно нещо трябва време, синхронизация и работа от двете хемисфери- заедно или последователно, според процеса. Но никъде в цялата тази работа няма принуда. Принудата се появява, когато мозъкът трябва да се справи със себе си- енцефалит, инсулт, хематом и т.н з-я.
    Осъзнаването на информацията, която постъпва, синхронизацията и сравнението й с онази, която до момента има в двете хемисфери ( памет) нито е толкова бърз, нито толкова съвършен процес или поне не винаги.
    Малеее, олях се в писане, хайде стига толкова;)))

    Поздрави Инничка и не забравяй- чета всичко тук, нали си ми сред любимите блогове;))

    ReplyDelete
  22. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  23. Уау, Омни, благодаря за супер интересния коментар! Още формулирам някои въпроси по него, но може би ще е най-добре да почета още и направо да те засипя с конкретни въпроси после :) Ужасно интересна област е това.

    p.s много се радвам, че си сред верните читатели: и аз се отбивам много често при теб без коментар, тъй че разбирам какво имаш предвид :))

    ReplyDelete
  24. Аз се извинявам, че се поолях в писането, но що се касае до мозък... какво да ти кажа- с часове мога да говоря за него и процесите му, за загадките, хипотезите и теориите. Това е най- логичният и същевременно най- неразбираемият орган в човешкото тяло, най- мистериозният и най- провокативният, той е... НАЙ! За мен, разбира се, и, не е случайно, че искам точно в тази област да се и се развивам;)
    Често обаче забравям, че моят интерес към мозъка, не винаги означава интерес и за другите и ей какво се получава- редовееее;)))

    Все пак, радвам се, че така ентусиазирано реагираш и намираш областта за интересна;)- спокойно, любознателно и ползотворно четне ти пожелавам из тез дебри необятни и на каквото мога, ще ми е драго да отговоря;)

    ReplyDelete
  25. Искам да попитам-посочените от теб години реални ли са и как момиче на 23 може да има такъв изказ и светоглед? Аз съм заразена от вирусът, който те е обхванал и искрено горда, че в България има Личности като теб.Нямам възможност да ти изчета всички блогове и постинги, но за пореден път се убеждавам, че човек намира нужните неща в нужния момент. Вероятно така е и при сънищата.Чела съм доста специализирана литература по темата, но ми е трудно да взема сега отношение.Предпочитам да се отдам на наслаждението от прочетеното до момента.Благодаря!

    ReplyDelete
  26. ladydream, благодаря :) на 23 съм си- както пише и в профила, просто винаги са ми били интересни неща, които не ми подхождат много на възрастта :)

    ReplyDelete

Post a Comment