25 коментара
  1. Това е първото впечатление върху "Генезис", което засичам. :) Очаквах суперлативи за филма, затова ще ми е интересно да видя, доколко Нолан е успял да избяга от плоските си опити да "философства", използвайки за фон точно Готъм сити (въпреки че след Тим Бъртън там нещата си бяха и достатъчно оплескани). Разчитам на определението "по-малко емоционалната, но доста по-интелигентна"... :)

    ReplyDelete
  2. Харесва ми това, че изобщо не споменаваш за сюжета ;)

    ReplyDelete
  3. "А какво е тва Инсепшън?" :D Ех, (близки) спомени, LOL.

    ReplyDelete
  4. Как ме зареди само! От доста време чакам точно този филм и - опасявам се - отдавна съм нарамила кошницата с големите очаквания, която остана грозно изтърбушена след последния опит да напъхам един друг филм в нея. На преценката ти вярвам и много се радвам, че ми предстои нещо, което няма да ми се прииска да е на нитратна лента, копИле :)

    ReplyDelete
  5. е, все пак съм длъжна да спомена, че отидох без буквално никакви очаквания. Тази кошница рядко се напълва, доно този път успееш :)

    Иначе аз съм и доста пристрастна, защото по някаква невероятна вселенска случайност филмът и идва в момент, в който уцелва перфектното време и тема, погълнали съзнанието ми напоследък :)

    ReplyDelete
  6. И на мен много ми хареса филма. Опасявам се обаче, че има "философства"-не :)))

    ReplyDelete
  7. аз пък смея да твърдя, че е сведено до екзистенциалния минимум :)) да не говорим, че не се опитва, ами доста успешно се справя.

    ReplyDelete
  8. Дринов, нямам проблем с "философстването", а с опитите за такова и то специално на Нолан. Заради тоя човек вече като чуя Батман и изпитвам неистовото желание да се мумифицирам и погреба под няколко тона скали. Някои хора не се усещат докъде могат да стигнат, като почнат да се вземат на сериозно и то без особени основания. Затова и ще ми е интересно да видя в каква посока е поел, но като му гледам оценката в IMDb от 9,6/10 от ~3000 гласа, си спомням същото начало и с Батман... Дано не е предзнаменование... :)

    ReplyDelete
  9. хм, да вземеш друг драматургичен подход към поредица, от която всички очакват просто евтин екшън е кино-експеримент достоен за уважение. да подходиш сериозно е различно от това "да се вземеш насериозно".

    Проблемът според мен е в ниските ти очаквания в стилово и драматурично отношение към филм като Батман, а не в опитите на Нолън. Защото той не се опитва, а успява да внесе много качествени промени в поредица, която беше станала бутафорна до немай къде

    ReplyDelete
  10. Мисля, че точно откъм стил и драматургия Батманите на Нолан са тотално ощетени (това не го казвам като сравнение с предходите "не-бъртънови" Батмани, а като факт сам за себе си). Тези филми са просто безлични. Грам атмосфера няма, декорите са картонени, а драмата на протагонистите е в това, че не могат да открият грам обоснован драматизъм в скрипта. А дилемите спуснати от горе, бяха просто смехотворни - кой да умре, този или оня... В анимационния Батман от 92-ра имаше повече реализъм и не-плоски послания от тоя прехвален заради знаеш кого Батман... Сори че се фиктирам, но филмът щеше да е смешен, ако не бе толкова отчайващо трагичен...

    ReplyDelete
  11. копеле, застреляй се, защото хем си толкова трагичен, хем си смешен

    ReplyDelete
  12. предполагам, че последното е насочено към коментара на Ностромо за работата на Нолън по Батман и моля просто да спазваме добрия тон.

    Иначе и аз категорично не мога да се съглася с нещо, изтъкващо "извод" след извод, без нито един аргумент Защо филмът, сюжетът и драматургията са чак толкова зле. Личното мнение (това изобщо не ми харесва) не бива да се смесва с обективната оценка за качествата на дадена творба.

    ReplyDelete
  13. има ли такова нещо?

    ReplyDelete
  14. и тъй като тия дни съм нещо склонен да се въвличам в спорове пак, ще спомена, че нолановия батман изобщо не ми хареса и наистина нещо му липсваше атмосфера. Но това си е моята, необективна а субективна (каквато е всяка една такава) оценка ;)

    ReplyDelete
  15. ами, аз намерих, при положение, 4е след последните две части бях станала скептична до немай къде и това далеч не беше форматът в който очаквах да се развие поредицата. смятам че за ниската летва, която беше останала Началото И Черният рицар бяха изключително мрачни, сурови, внесоха много повече психологическа мотивация и дълбочина у героите и (макар да харесвам Бъртън) измъкнаха Готъм сити в истинския живот и извън театралността на първите две части.

    Последното ги направи качествени като самостоятелни филми, дори извън контекста на екранизации по комикс с прилежащо ниски жанрови ограничения. Поради това смятам, че макар и силно открояващи се в различието си от предните части, те определено са изключително добре режисирани и качествено направени филми

    ReplyDelete
  16. много. много. много. МНО-ГО!

    ReplyDelete
  17. Инничка, това "нещо", дето изтъкваше "извод" след "извод" всъщност бях аз, което някак си говори, че мога и да говоря общи приказки, за да се намирам на такива, но по-често го правя от обективни причини, които, ако не съм обосновал с примери, най-вероятно е, защото не съм искал да затормозявам четящите ме с излишно количество параграфи и то на фона на също толкова постният ти от към доказателствен материла коментар "про". Но понеже ме "захапа", обещавам в следващият си пост, към който ще пустна линк тук (ако не възразяваш?), да бъда възможно най-конкретен. Не гледам на това като "надцакване" или "драчене", а като желание да обясня ясно личната си гледна точка, подкрепяйки я с колкото е възможно повече обектививни факти. :)

    ReplyDelete
  18. хе, по-скоро чаках ти да атакуваш с повече аргументи "против" и затова бях по-схематична. Никак не го приемам като "надцакване" защото наистина ми е интересно с какво филмите са събудили...или по-скоро никак не са събудили интереса ти :)

    за да не задръстваме коментарите тук, обещавам да се включа в дискусията при теб: или ако е много дълго и за там, направо да отговоря с пост :)

    ReplyDelete
  19. А тук може да се види генезисът на постовете на тема Нолън. Аз лично не харесвам непрекъснатият labeling и name-calling в света на киното и макар практически да съм наясно, че човек все по някакви критерии трябва да си прави подбора, се стремя да - как беше - изпразня кошницата на очакванията си.

    Отивайки към самият филм обаче (и след като го гледах на кино около 5 пъти), следните четири неща се откроиха много ясно:

    1. Идеите са интересни, но за съжаление поради кино-формата остават недоразвити (филмът и така е твърде дълъг); псевдо-отворен край - чудесно просто
    2. Прекрасно режисиран, заснет и последователен - някой беше отправил критика, че като за "dream worlds" без ограничение, Нолан е избрал прекалено шаблонни сцени, но тук аз връщам с "Все пак целта е обектът да не разбере, че сънува". А в limbo (бездната, да речем че преводът бива) определено рушащите се кули и градът не ме впечатлиха (би могло да е КАКВО ЛИ НЕ), но като вземем предвид, че и двамата попаднали там в крайна сметка са архитекти, какво друго да има?
    3. "Son, I am disappoint" e ново meme, което се върти отскоро и е изцяло резултат от филма; не е особено оригинално, но е доста интересно, че за толкова кратко време успя дори да създаде суб-култура; аз вече мисля за MMORPG или поне за компютърна игра, и съм убеден, че не съм само аз! Надявам се и някой на ръководна позиция в Blizzard да си го мисли, бих искал да го видя по-детайлно
    4. Даде ми много удобна (в смисъл на достъпна, защото едва ли не всички ще го гледат) концептуална платформа, на която да поставям нещата, за които обичам да пиша - колкото и рядко да се случва това.

    Изобщо киното не е перфектното изкуство, то е достъпното изкуство и ако човек иска да провокира идеи и да разпръсне прашец, филмите са най-добрите пчелички-работнички. А този филм-пчеличка направо е (награден) герой на социалистическия труд. И райенцата му са много красиви.

    ReplyDelete
  20. А тук може да се види генезисът на постовете на тема Нолън. Аз лично не харесвам непрекъснатият labeling и name-calling в света на киното и макар практически да съм наясно, че човек все по някакви критерии трябва да си прави подбора, се стремя да - как беше - изпразня кошницата на очакванията си.

    Отивайки към самият филм обаче (и след като го гледах на кино около 5 пъти), следните четири неща се откроиха много ясно:

    1. Идеите са интересни, но за съжаление поради кино-формата остават недоразвити (филмът и така е твърде дълъг); псевдо-отворен край - чудесно просто
    2. Прекрасно режисиран, заснет и последователен - някой беше отправил критика, че като за "dream worlds" без ограничение, Нолан е избрал прекалено шаблонни сцени, но тук аз връщам с "Все пак целта е обектът да не разбере, че сънува". А в limbo (бездната, да речем че преводът бива) определено рушащите се кули и градът не ме впечатлиха (би могло да е КАКВО ЛИ НЕ), но като вземем предвид, че и двамата попаднали там в крайна сметка са архитекти, какво друго да има?
    3. "Son, I am disappoint" e ново meme, което се върти отскоро и е изцяло резултат от филма; не е особено оригинално, но е доста интересно, че за толкова кратко време успя дори да създаде суб-култура; аз вече мисля за MMORPG или поне за компютърна игра, и съм убеден, че не съм само аз! Надявам се и някой на ръководна позиция в Blizzard да си го мисли, бих искал да го видя по-детайлно
    4. Даде ми много удобна (в смисъл на достъпна, защото едва ли не всички ще го гледат) концептуална платформа, на която да поставям нещата, за които обичам да пиша - колкото и рядко да се случва това.

    Изобщо киното не е перфектното изкуство, то е достъпното изкуство и ако човек иска да провокира идеи и да разпръсне прашец, филмите са най-добрите пчелички-работнички.

    ReplyDelete
  21. dreamfall, много интересен коментар :) благодаря че сподели впечатленията си

    ReplyDelete

Post a Comment