7 коментара
  1. "Нищо не може да предизвика възхищението ми така както красив ум зад идеална симетрия, който знае че може да има всеки... и не пожелава никоя освен късметлийката, която го чака." Страхотно казано! И много готин блог! :))

    ReplyDelete
  2. "В крайна сметка се ориентирах както винаги досега- бързо и с любов към импровизацията в непознатия град и с (все още) непознатия език:, насладих се на любимите неща за вечеря, намерих трохи от обяви, които да последвам като Гретел на другия ден и без да се трогвам много-много от грозното държание (представете си да приютите някой, който за пръв път идва в града ви и да не ви се откъсне от сърцето да му дадете сапун да се изкъпе, мама ви гостоприемна албанска :) си claim-нах полагащото се удобство и спане. "
    Така се получава понякога ,но пък се зареждаме с поредната доза приключение

    ReplyDelete
  3. :) за мен си беше интересно предизвикателство, защото съм свикнала да се оправям в какви ли не безумни ситуации, но честно казано адски ме подразни "гостоприемството" на това момиче.

    Защото има хора, които заминават за пръв път сами някъде и нямат идея какво и как трябва да направят- за тях подобна първа вечер би била изключително неприятно и фрустриращо изживяване

    ReplyDelete
  4. "365 различни емоции, изкупление и отворени очи. 365 противоречащи си дни. 365 урока за това колко си струва всяка усмивка и всяка капка пот, кръв и сълзи. И Всяка. Шибана. Красива. Секунда." красиво казано :)

    ReplyDelete
  5. хаха, това определено е най-цитираният ми пост :))

    ReplyDelete
  6. В сивото ежедневие на забързания ни живот,любовта и романтиката,сякаш приемат една второстепенна позиция,позабравят се и...в мига,когато ги потърсим отново,се оказва,че те безвъзвратно са си заминали.Като цветето,което,ако дълго не е поливано-увяхва...Знам,трудно е да игнорираме проблемите,битовизмите и безбройните причини,с които оправдаваме действията си,но една малка и кратка равносметка би подредила наново приоритетите на всеки в живота му...Затова предлагам да започнем с нещо малко,като за начало.Стиховете,разказите и въобще текстовете от всякакъв стил,напоени с тези емоции,напомнят и ни зареждат с нагласи и копнежи...Нека всеки,който е съчинил или е бил възхитен от нещо прочетено,публикува и предостави мислите и разсъжденията си върху му.Вярвам магията ще бъде споделена....

    ReplyDelete

Post a Comment