2 коментара
  1. Бях на 15 години, когато Сена се блъсна фатално. Гледах състезанието с баща ми. Мина много време, а Сена не излизаше от болида, а аз плачех за човек, който познавам само от телевизията. Беше изключителен състезател. Обичам F1, но оттогава, когато гледам състезание, винаги имам едно натрапчиво чувство, че може да се случи отново.

    ReplyDelete
  2. Винаги успяваш да хванеш най-интересната страна на нещата, което страшно ми харесва. Поздравявам те (отново)!

    Ще направя всичко възможно да гледам филма и вярвам, че няма да съжалявам. :)

    ReplyDelete

Post a Comment