Can't hardly wait

Cinema is the best lover there is: it can be tender, gentle, brutal, agressive, funny or just a one-night-stand. Depending on what you need at the moment. And it always keeps you guessing...

По-честият случай с киното напоследък е във формата на флирт за една прожекция. Попиваш трейлъра с поглед, фантазираш си колко би било хубаво; ако си си взел повече бира, дори на моменти доста ти харесва... и след това общо взето всичко си забравил освен някакви основни моменти в сюжета.

И все по-рядко се срещат заглавия, които да оставят сериозен отпечатък, чийто aftertaste да става все по-добър с времето. Eто 5 от тях, които изгарям от любопитство да видя и които вярвам, че няма почти никакъв шанс да разочароват.

ALBERT NOBBS

Защо да го гледаме? 

След неповторимото изпълнение на Кейт Бланшет като Боб Дилън в I'm not there, кадрите с  Глен Клоуз в този филм показват, че половите граници са само условност за добрата актьорска игра. Със значителна тестостеронна заявка за наградите на Академията, Клоуз всъщност възражда собственото си театрално изпълнение от 1982 на Бродуей, което десетилетия наред се надява да пренесе в киното.

Е, успява. При това в партньорство с Джонатан Рийз Майърс, който сам по себе си е отделен блог пост. Забранен за лица под 18.

Кога ще разберем дали си струва?

Световната премиера е на 27 януари 2012

ТHE DIVIDE

Защо да го гледаме?

Ами защото постапокалиптичният дефицит на надежда е любимата ни приключенска среда. Group dynamics, survival instincts и най-суровото човешко състояние, което показва какви сме всъщност без културно придобитите социални украшения на поведението ни. Добавете към това мрачна атмосфера и склонен към сцени на неконтролируемо насилие европеец и кажете как може идеята да не ви остави без дъх?

Разбира се, между добрата идея и добрата реализация могат да се случат твърде много неща. Засега обаче- чакаме с нетърпение!

Кога ще разберем дали си струва? 

На фаталния петък 13, 2012 година. Десетина месеца преди края на света: все пак да имаме време да се ориентираме.


SLEEPING BEAUTY

Защо да го гледаме?

Защото трейлърът гъделичка сетивата и любопитството до такава степен, че не ти се чете нищичко, което да наруши мистерията. Защото Емили Браунинг още като малка  беше неприлично красива, а сега студената симетрия на чертите й има смущаващата привлекателност на порцеланова кукла. И защото много, ама много ни напомня на дневната красавица на Бунюел*, и най-вероятно е съпътствана от всички подобни нецензур(ира)ни тайни.

* Повече за филма: в архива на блога.

Кога ще разберем дали си струва?
Ами, да се надяваме на най-близкия възможен филм фест.


ТHE DARK KNIGHT RISES

Защо да го гледаме?

Ами за израсналите още от деца с поредицата, този въпрос е до голяма степен излишен. Но за останалите да кажем, че комбинацията от Крисчън Бейл и Кристофър Нолан отдавна надхвърли стандартите на жанра и върна поредицата от бездната на кича в лоното на доброто кино. Освен това напоследък ни харесва идеята да гледаме Том Харди, а и чакаме с нетърпение слуховете за Килиън Мърфи да се потвърдят.

Кога ще разберем дали си струва? 
20 юли 2012. А през това време: Бог да пази Готъм!



MELANCHOLIA
 
Защо да го гледаме?

 Може и да е банално вече... Всъщност не- по-лошо от баналното е да не харесваш и да не чакаш нещо, само защото другите го чакат! Тъй че да: нямам търпение за порция  стилизирана, визуално смачкваща, кинематографична меланхолия! Защото Ларс фон Триер има усет към зловещата еротика на някои дървета*. Защото е болен скандинавски ум, от който всичко може да се очаква. Защото краят е най-доброто начало. Защото така.

*За отпечатъка, който остави Антихрист четете повече тук.

Кога ще разберем дали си струва?
 Възможно най-скоро! Моля!