8 коментара
  1. Ехе, радвам се, че раздвижи цитата, който подхванах.

    В крайна сметка мисля, че и двамата сме прави за едно - щастие заслужават хората, които не ги мързи да си мръднат г..а. Онези, които хленчат остават с хленченето. Онези, които се оставят на "течението на живота" и посредствеността биват отнесени и така и не разбират защо. А понякога остават с грешното впечетление, че "няма щастие, а само моментни удоволствия в тоя живот".

    Надявам се повече хора да прочетат интерпретацията ти.

    Освен това ще бъде чудесно, ако още и още блогъри се включат и направим една верижна интерпретация. Би било интересно.

    Поздрави,
    Боби :)

    ReplyDelete
  2. прав си- най-лесно е да си стоиш на гъза и да търсиш извинение за липсата си на щастие у другите :)

    Има дори хора, които като те самите не са щастливи и видят някой пълен с енергия и живот се настройват супер негативно към него. може би защото благодарение на такива хора виждат с пълна сила каква каша е собственият им живот.доста тъжно

    ReplyDelete
  3. Иначе верижната интерпретация е яка идея :) Мен винаги ми е любопитно как едно и също нещо може да се пречупи по супер различни начини според подхода и начина на мислене на хората :)

    ReplyDelete
  4. Имало е и винаги ще има такива хора. Паразитни са и дразнят, но няма как...човек трябва да се научи да ги игнорира. Така някак си живота става по-спокоен. Необременен.

    За мен тия хора са супер "тежки" - като характери, съдби, живот. Някак си всичко е застояло и вмирисано. Мъкнат със себе си хиляди мъки, тревоги, злоба и завист. Обикновено са леко прегърбени - такъв товар не се носи лесно. Злобнички са. Тихичко си псуват и гледат с презрение усмихнатите.

    Има ги. Да се оправят...

    На мен си ми е прекрасно.

    ReplyDelete
  5. трябва да сложат бутонче Like и за коментарите в blogger :)

    ReplyDelete
  6. Би било яко, наистина :) ще падат like-ове :)

    ReplyDelete
  7. Мисля, че щастието е пряко свързано с куража. Т.е. ако човек е достатъчно смел да следва собствения си път, то щастието неизменно се появява. Проблемът е, че повечето от нас се страхуват да открият силата в себе си и да бъдат това, за което мечтаят. Вместо това се примиряват с образа, които най-добре би паснал в обществото или би бил приет от семейството да речем. Което пък от своя страна води до хронична неудовлетвореност и постоянни вътрешни борби. Май чичко Шекспир добре го е казал "Да Бъдеш или Не...?" Това е въпросът..

    Късмет на всички търсачи :)

    ReplyDelete
  8. Like и за коментара на Vanilla :) Късмет и на теб! :)

    ReplyDelete

Post a Comment