Тази сутрин започнах да пиша кратък коментар, който в процеса престана да бъде кратък и вече не съм сигурна дали е коментар или отделна дискусия сама по себе си. Първа част е тук, а всичко започна от Бегбеде, който смята, че:
„Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.“
"Има щастие, ако ти стиска" казва всичко по-добре от кой да е многословен и псевдозадълбочен трактат за вечното (не)щастие в Живота. Кратко. Простичко. Истински. Защото т.нар Щастие е чисто и просто конструкт на мозъка, кокал който сами си подхвърляме и сами решаваме дали (не) можем да догоним.
Така както аз тълкувам цитата: щастието освен състояние (предимно) на духа е и отражение на вътрешния ни свят много повече, отколкото на действителността. Има хора, които дори заобиколени от проблеми, вътрешно намират баланса и се чувстват щастливи, както и такива, които всичко си им е ок, обаче по цял ден се въргалят в самосъжаление, а светът стои надвиснал над тях като ядрена гъба. Кой както вижда нещата.
Удоволствието, от друга страна, е напълно физически обозримо. Абстрахирайте се от стандартната контра "ама за всеки то означава нещо различно". Разбира се, че има индивидуални вариации, но каквито и предпочитания да имаш, когато изпитваш удоволствие, то е напълно обективен, физиологичен, неконтролируем като спазъм процес. Удоволствието може да се докосне (в съвсем буквалния смисъл) и в определени моменти надделява дори здравия разум с необоримите си биологични доводи.
Удоволствието е на върха на пръстите, щастието : между редовете. Ако знаем как(во) да четем.
8 коментара:
Ехе, радвам се, че раздвижи цитата, който подхванах.
В крайна сметка мисля, че и двамата сме прави за едно - щастие заслужават хората, които не ги мързи да си мръднат г..а. Онези, които хленчат остават с хленченето. Онези, които се оставят на "течението на живота" и посредствеността биват отнесени и така и не разбират защо. А понякога остават с грешното впечетление, че "няма щастие, а само моментни удоволствия в тоя живот".
Надявам се повече хора да прочетат интерпретацията ти.
Освен това ще бъде чудесно, ако още и още блогъри се включат и направим една верижна интерпретация. Би било интересно.
Поздрави,
Боби :)
прав си- най-лесно е да си стоиш на гъза и да търсиш извинение за липсата си на щастие у другите :)
Има дори хора, които като те самите не са щастливи и видят някой пълен с енергия и живот се настройват супер негативно към него. може би защото благодарение на такива хора виждат с пълна сила каква каша е собственият им живот.доста тъжно
Иначе верижната интерпретация е яка идея :) Мен винаги ми е любопитно как едно и също нещо може да се пречупи по супер различни начини според подхода и начина на мислене на хората :)
Имало е и винаги ще има такива хора. Паразитни са и дразнят, но няма как...човек трябва да се научи да ги игнорира. Така някак си живота става по-спокоен. Необременен.
За мен тия хора са супер "тежки" - като характери, съдби, живот. Някак си всичко е застояло и вмирисано. Мъкнат със себе си хиляди мъки, тревоги, злоба и завист. Обикновено са леко прегърбени - такъв товар не се носи лесно. Злобнички са. Тихичко си псуват и гледат с презрение усмихнатите.
Има ги. Да се оправят...
На мен си ми е прекрасно.
трябва да сложат бутонче Like и за коментарите в blogger :)
Би било яко, наистина :) ще падат like-ове :)
Мисля, че щастието е пряко свързано с куража. Т.е. ако човек е достатъчно смел да следва собствения си път, то щастието неизменно се появява. Проблемът е, че повечето от нас се страхуват да открият силата в себе си и да бъдат това, за което мечтаят. Вместо това се примиряват с образа, които най-добре би паснал в обществото или би бил приет от семейството да речем. Което пък от своя страна води до хронична неудовлетвореност и постоянни вътрешни борби. Май чичко Шекспир добре го е казал "Да Бъдеш или Не...?" Това е въпросът..
Късмет на всички търсачи :)
Like и за коментара на Vanilla :) Късмет и на теб! :)
Публикуване на коментар