В
момента, в който минеш по старите улици мислейки за топлината, в която
са стиснати пръстите ти вместо за студа на спомените. Когато екранните
целувки предизвикат у теб усмивка, разтеглена в очакване, а не кисело
"да бе да, как ли пък не". Когато започнеш да осъзнаваш, че грешките
само посочват по-ясно кое е правил(н)ото. И разбереш че отрицателните
неща си остават за тези, които ги мислят на другите. A хубавите - в
спомените на тези, които наистина ги карат да се случат и изживяват..
Тогава знаеш, че няма защо да се страхуваш.
Защото
след всеки лош момент, който си имал са последвали шепа далеч
по-красиви. След всяка мечта, която е умирала вкочанена под угаснала
клечка кибрит, са се изпълнили няколко, до които дори не си подозирал,
че ще докоснеш на живо. И всяко голямо разочарование е било просто
необходима колизия вместо обикновен знак за обратен завой.
Важното е да си намериш правилната пътека. Да ставаш след всяка пречка по нея. И да вярваш в нещата отвъд адреналина.
.
wherever you ride, whatever your lane,
this road called life must be a beautiful thing
this road called life must be a beautiful thing

5 коментара:
Помогна ми да се усмихна :) Благодаря ти.
:) много се радвам
предай усмивката нататък :) искам да има много засмени хора
здравей аз станах фололър на блога ти може ли и ти на моя http://bobbypeterson.blogspot.com/
Коледата не прощава на никого ;)
simple, powerful and positive.
love it.
Публикуване на коментар