Riconoscente

Снимка: Любим спомен от любим ден

Миналата година по това време освен сняг валяха и други студени неща. Значително по-малко красиви и определено не от онези, на които се радваш като дете.  Не знам каква черна дупка се беше отворила тогава, но един куп приятели прекараха празниците аварийно -  в канафката до пътя, по който трябваше да вървят. И като бонус се убедих, че понякога дори да инсталирам неонов надпис "Friend zone. You are here" не винаги е достатъчно да си осигури човек малко спокойствие от латиносериали. С две думи: "Най-доброто тепърва предстои" ми повтаряха всички. А на мен ми звучеше като диагноза за terminal disease ухилено поднесена от саркастичния Хаус...

Както се оказа обаче...Impossible really is nothing. И затова не искам просто да сглобя някаква разказвателна сбирка от спомени. А дълбоко. Искрено. И щастливо да благодаря! Защото дори най-оптимистичните късчета от останала надежда в мен, не са се надявали на годината, която последва след това.

Благодаря за началото. Защото след всеки край нещо започва. А годината започна с двама прекрасни приятели, които задраскаха сълзите ми с диагоналите от лилавия маркер на wizzair по картата. Апенинска сесия, шведски сайдер, унгарски палачинки, датска бира. Един месец на бохемски глад и част от стипендията ми- инвестирана в 10 дни смях, импровизация и безумни приключения, които още държат щастливи трапчинки по края на устата ми.


Благодаря  за сиамската ми близначка, с която едно малко недоразумение ни събра и  направи неразделни в безкрайно количество щуротии.


Благодаря за лекциите под кадифените завеси на Чинема Италия - такива за каквито само съм си мечтала като малка докато разлиствах любимите книги.

Благодаря за невероятната случайност втора поредна година да празнувам рождения си ден в града, чийто гълъби, пиаци, канали и потайни улички, ме вдъхновяват нарочно да се загубя. И така всеки път намирам още от себе си.  La serenissima!

Благодаря за денонощния смях и удоволствието да далиш апартамента си с пълни с живот млади хора. И от време на време да се чудиш дали законово не е редно да му викате хостел...

Благодаря за сладоледените закуски в неделен февруари.
 

Благодаря за Библиотеката и за удоволствието да си geek на място, което само го поощрява. И за прекрасната Бенедета, която не само ме вдъхнови да последвам малко стъпките й, но и реши, че  увлечението по етика си заслужава да получи писмена форма и билет за 5 дни белгийска храна за ума.

Благодаря за музиката, че я имаше почти всяка вечер във всевъзможни ъндърграунд местни варианти и от време на време под формата на истинска реге експлозия.

Благодаря на Самуеле за подбора на филми, за които иначе едва ли би имало откъде да чуем, за Б-киното и традицията киномански да се събираме в понеделник от 8.

Благодаря за прекрасната крайна умора след футбола всяка сряда- един от най-чаканите моменти в седмицата. Задължително отбелязан с контузия и приток на кръв (понякога от коляното) и адреналин.

Благодаря на приятелите, готови да си хванат куфарите си, за да са с теб, защото имаш нужда от рамо. И междувременно се озовавате на индийска...католическа меса и се барикадирате на пода на някаква банка от проливния пролетен дъжд.

Благодаря за лятото.

Благодаря за вдъхновението да видя старите неща с нови очи.

Благодаря за слънцето и вълните. За доброволческата работа и възможността да си говорим преди закуска с Чино Морено. Благодаря за морето, което беше красива прощална пауза във времето и пространството. Една паралелна реалност въпреки горчивите зимни спомени.

Благодаря, че животът с неговите абсурди сложи по-хубава точка в поредната глава от пътеписа ми, затворена пред ескалатора срещу надпис Departures.

Но най-вече: благодаря за последните месеци.

Благодаря за зловещите дървета. Татуирани и наяве.

Благодаря за колелото, което вече е почти органична част от мен и ме прави безкрайно щастлива.

Благодаря за цветята, които са първото, което виждам от стаята щом се събудя.

Благодаря за усмивките, които виждам и ме карат да се усмихвам още по-силно.

Благодаря за хората, които се появяват изведнъж и ти обръщат плановете с главата надолу.

Благодаря за вторите шансове и търпението че се уча как да продължа и забравя. Дори да ми коства някоя тъпанарска издънка.

Благодаря за будилника ти навит за по-рано, за да прекараме повече от сутринта заедно.

Благодаря за това неповторимо усещане за спокойствие. И за вярата,че хубавите неща винаги ще ги има.

Благодаря за всичко! 
Защото беше година пълна с неща, които не искам никога да забравя.