Wassup, Santa?

Хей, Белобради старецо. Пусни за малко Снежанка, че имам някои идеи за Коледа.

Много искам да я празнувам  с крака заровени в пясъка някой път. Ще ми е минус 100% коледно, но абсурдът на ситуацията ще си заслужава. Наистина ли ни трябват нещата рисувани по празнични картички? Коледа не е ли да направиш най-вече нещо хубаво, за хубавите хора в живота си? Или просто сме програмирани да свързваме елха+гирлянди+светлини с определени празнични чувства. "Kоледа не е Коледа без сняг/зелеви сърми/подаръци/сладки/напиване на офисното парти и т.н (insert preference here).

Aз искам хардкор за Коледа. Не вместо или въпреки, а наред с Франк, Дийн и Ела. Защото докато те носят топлината на емоцията и мечтата със себе си, онези момчета с грубите гласове носят енергията и не винаги красивата ударна сила на истината. Че не всичко е както си го мечтаем сутрин, притиснати до възглавницата. Но просто така стоят нещата.

Der Herrgott gibt, der Herrgott nimmt.

Искам Glühwein. Tопло. Остро. Сладко. И смесено със студения въздух навън. Искам още затворени в целувки моменти. Но не от онези напудрените. Прекалено големите неща и думи често ми звучат ошлайфани от прекалено много използване. И губят своята стойност в момента, в който по-първични покани полетят недвусмислено в друга посока. Искам просто да хвана ръката на някого и да знам че тя не е посегнала ден по-рано да повика, потърси, подкани. Чуждо нечие тяло.

Искам споделено щастие за Коледа.
И никога да не си спомням предишната.