Stardust flavoured fragments

Будилникът разрязва на две невъзможно красивата топография в съня ми и ме връща обратно в реалността. Знам че няма нужда да скачам забързано от леглото. Защото това е нашето малко островче извън времето и пространството преди началото на всеки работен ден. 60тина минути, които си избрал да съкратиш от нощта си, за да може да прогониш с устни съня от лицето ми. Оr chase Morpheus away with the warmth of your palms. 

Read all



А преди това съм сънувала. Безбройни места. Преплетени истории. Гледки, притеглящи като магнит обектива към себе си. Светът- и насън, и наяве отново е хубав. Широк. С хоризонт, обагрен във всички цветове на очакването. За нещо все по-хубаво. Бях забравила, че такъв съществува.
...
Бях напуснала собствения си красив облак, за да спра, насилена от нови за мен "истини", да съм себе си. Да съм мечтател. И да се потопя в една немоя, студена действителност. В колкото по-далечни на светогледа и принципите ти неща ти се налага да се убедиш, толкова повече щастието ти стагнира.

И трябва време да се осъзнаеш. Да се отърсиш от погрешните истини, в които обстоятелствата са те превъзпитали. И да намериш някой, който да ти докаже, че всичко достойно, дълбоко и всеотдайно, което си търсил и в което истински вярваш - действително съществува. Болката на нараненото его заслепява. И чак като отмине  разбираш, че заслужаваш толкова повече. А "загубите" са просто уроци, благодарение на които можем да оценим много по-хубавите неща, които няколко глави по-късно, историята на живота ни подарява.
 ...

Стоя насред улицата, a непознати хора се провикват с усмивка към мен. "Честит рожден ден!". Празник нямам. Повод- никакъв. Но държа в ръцете си цялата предстояща пролет, която току що си ми дал. Букет от жълти, червени и бели маргарити в пъстра фуния стигаща от раменете до върха на пръстите ми. Поводът е петък. Поводът е всеки ден.

Просто защото сме двамата :)