Whatever Midnight Works

Уди Алън не е просто режисьор. Той е запазена кино-марка, която (почти) винаги има какво да предложи на старите си почитатели и да потърси нещо различно и свeжо, за да привлече нови. От eмблематичния му голям пробив "Вземи парите и бягай"(1969) през редица ню-йоркски фарсове и иронично хапливи погледи върху религията, човешките взаимоотношения  и още нещо.

Така де: мъж с два брака и продължителна връзка с невероятната Мия Фароу, който накрая се жени за осиновената й дъщеря -корейка,  знае това-онова за семейния хаос. Разбира се, някои от най-добрите му филми като "Сладък и гаден" излизат напълно от този стереотип, а през последните години видяхме още няколко страхотни, макар и нетипични за етикета "Алън" заглавия. Може би благодарение на новата муза - прекрасната Скарлет Йохансон: ту с Джонатан Рийз Майърс, ту с Хавиер Бардем (или Пенелопе Крус) между краката си...

Онзи ден обаче- във вихъра на празничното опиянение най-накрая стигнах и до последния филмов treat на остроумната кино-легенда. Midnight in Paris е приказен във всички възможни смисли на думата. А за откровените литературни гийкове и любители на изкуството е one step short of orgasm! 

Как ви се струва идеята да се отървете от плътния слой банално ежедневие, в което тъне съвремието ни и да отидете на парти с един от най-неуморните домакини на безпаметни пиянски запивания до сутринта: Г-н Франсис Скот Фицджералд?

Или да прекарвате дните си в парижките кафенета, където не се обсъждат дрехите на минувачите и евтини клюки за другите, а новата идея за снимка на г-н Ман Рей и живописните и филмови визии на приятелите му Луис и Салвадор....

А искате ли да погледате как сексапилна танцьорка поклаща бедра в първичен ритъм? Но не за смачканите ви банкноти, а за да влезе в историята с името Жозефин Бекер...И най-вече: искате ли да замените вечно недоволната от вас и досадна приятелка с магичната муза на някои от най-великите мъже на изминалото столетие? В ролята- пленителната Марион Котияр, завладяваща фантазиите на Самия. Огромен. Ненадминат в краткостта и безпощадността на изказа си Хемингуей? 

Ако тези неща ви се струват безинтересно въргаляне в миналото - този филм едва ли ще ви допадне. Както на иначе така чаровната Рейчъл МакАдамс не допадат бръщолевенията, т.е мечтите на годеника й. Тя играе типичната американка: практична, материално ориентирана и абсолютно неебателна по отношение на романтичните търсения на миналото и на нещата отвъд неангажиращите вечери и скъпите мебели. В ролята на годеника й писател влиза Оуен Уилсън, който показва че има доста потенциал отвъд небрежните комедийни роли, в които обикновено се подвизава. И с неочакван талант и чар демонстрира идеалната комбинация от класическото калифорнийско момче и замечтания млад бохем, който Париж може да съблазни само както той сам си знае.

С комедийна и не толкова мило осмиваща цел Алън не пропуска покрай почитта към големите имена в литературата и изкуството да вмъкне и хаплив коментар към псевдо-поклонниците на знанието. Или онези които обичат да говорят без да знаят какво казват и които омагьосват само лаиците, които нямат идея за какво им се говори. А през това време всеки човек, който има представа за какво става дума се пляска по челото и си остава с този facepalm до края на уверения разказ как Моне е представител на ...абстрактния експресионизъм и работи по един от вариантите на езерото с лилиите в продължение на ...2 години ...(Triple-facepalm-headshot-bitch, please!). За всеки, който може да долови невероятните глупости, които съперникът на Уилсън говори- смехът е гарантиран.

В крайна сметка (внимание: spoilers ahead!) всичко се подрежда и мечтателят зарязва материалното момиче, за да следва мечтите си. Но не с музата на Пикасо, защото реалността и сегашния момент е всичко, което имаме, колкото и вълнуващо да е миналото. А с една усмихната малка продавачка на плочи. Която е достатъчно свободна да върви под дъжда.

Както Алън каза и в една от последните си безкрайно сполучливи  абсурдни комедии: Whatever works! Любовта не може да е със статус It's complicated. Тя  е това, което те кара да се чувстваш (още по-)щастлив, докато си стопроцентово себе си. Whichever age that would be..