9 коментара
  1. Да се смее ли човек, да плаче ли? За жалост такива индивиди се появяват отвреме-навреме и при късмет си тръгват сравнително бързо. Аз бих казала: прекалено голямо ЕГО, прекалено малко толерантност към заобикалящите, допълнено с не-малка доза комплекси, рефлектиращи в арогантно поведение и не на последно място доста изкривена себеоценка... Но все пак сте се "оттървали" :)

    ReplyDelete
  2. ами неприятно е преди крайни срокове да се остава с човек по-малко, но да си спестиш напрежението от тази комуникация май е за далеч по-добро в дългосрочен план.

    ReplyDelete
  3. Както се казва: качеството е по-важно от количеството, а човек, който стресира бави повече, отколкото да помага..

    ReplyDelete
  4. :) факт. в една спокойна и хубава екипна обстановка дори голям обем от работа пак не те натоварва

    ReplyDelete
  5. Аз пък ще кажа: прекалено малко его, което е прекалено ранимо по същата причина, което трябва да се компенсира съответно.
    Ама и мен ме очудват, макар да ми се ще да кажа, че има хора всякакви и с най различни изкривявания. И тия хора между другото са си и на ръководни позиции (не говоря за политика)някои. Представи си една такава да ти е шефка. Е това бе било гавра вече. Но лудите ги има и по височините :)

    ReplyDelete
  6. ами то май единственият вариант да се задържиш с подобно скандално поведение е по някакъв начин да се качиш на ниво "шеф" или да си толкова супер добър специалист, че характерът да може да се преглътне в името на качествено свършена работа.

    ReplyDelete
  7. това трябва да е една дяволски важна работа

    ReplyDelete
  8. Аз виждам и още нещо. Мисля, че егото, липсата или неговото присъствие, не е от ключово значение в ситуацията. Забелязала съм, че има хора, които не успяват, не знаят как или просто не са научени да работят. Не е въпросът в това, че не желаят да изпълняват задълженията си, а по-скоро, че методиката им на работа е неправилна. Отежняващите вината характеристики са и силният й характер. Разбира се в такива ситуции всеки избира подход с дадения човек; аз прилагам моя.

    ReplyDelete
  9. Не е само до работни навици: много ключово е егото в работата в екип. Един стабилен емоционално и личностно човек може да приеме критиката нормално: да види, че нещо е сбъркал, да се постарае да се промени, да прояви търпение и толерантност дори към работна ситуация, с каквата не е свикнал.

    Един човек с тежки емоционални проблеми обаче не само не търпи градивна критика: той сам търси и създава конфликти и всяко възражение към работата му се преувеличава, докато малката забележка не бъде превърната в огромен драматичен проблем.

    Така не може да се работи - не заради конфликт на навици, а заради липса на градивна комуникация и екипен дух.

    ReplyDelete

Post a Comment