12 коментара
  1. Браво за женския род! Стига с тая тъпа маскулинизация.

    ReplyDelete
  2. ммм :) Аз даже съм написала, че мъжкият род на артист за мен е по-правилният. Аз съм против промяната на думите заради разни gender безумия. "Маскулинизация" :))) би било ако думата изкуствено добие вариант в мъжки род- тя е изначално употребявана в него, така че ако се придържаме към чистотата на езика феминизацията е проблемът, но честно казано това е най-незначителният проблем от всички поставени в статията

    ReplyDelete
  3. btw единствената причина да оставя "артистка" е играта на думи, защото е повече актриса от истински творец ;)

    ReplyDelete
  4. Съгласна съм с доста от нещата в твоята статия, но в същото време има и неща, с които не съм съвсем съгласна. Не смятам, че инсталацията като формат е непременно претенциозна или неразбираема - всичко зависи от твореца. Била съм на една страхотна изложба с инсталации на Olafur Eliasson в MOMA, която беше наистина интерактивна, интересна и дори забавна. Например, оказва се, че в стая с жълта светлина, ние изглеждаме черно-бели. Друга зала имаше нещо като калейдоскоп, който прожектира цветни отрязъци по стените и се виждат силуетите на всеки човек, който влиза да разгледа. Всички правят фигурки с ръце и се застояват поне по 10 мин в залата. Във фоайето пък имаше един висящ вентилатор (като тези, които обикновено стоят на стойка в стаята, въртят се в различни посоки и са обезопасени с метална клетка), който се люшкаше насам-натам от собствената си работа и непрестанно човек има чувството, че ще го закачи. Това не е възможно, защото той е поставен така, че да стига до малко над височината, която човек може да стигне с протегната ръка. Децата в музея непрекъснато тичаха след вентилатора и посетителите се забавляваха на простотата на идеята и на това как човекът възприема нещата около себе си. На мен определено изложбата ми беше интересна:http://www.moma.org/interactives/exhibitions/2008/olafureliasson/#/works/

    Другото, на което инстинктивно се възпротивих, е идеята, че ако няма образ на нещо, то творбата непременно губи. Аз също бях на това мнение в един период от живота си, но то се промени. Ти смяташ, че аргументът за "многото значения" е фалшив, но аз съм се убедила в това, че една картина може да е само съвкупност от цветове и пак да поражда у зрителя асоциации и чувства (без да се взима предвид заглавието като носител на значение), които да ги запленят. Например, продавала съм картини, които не показват буквален образ, но купувачите виждат в тях настроението, цветовете или светлината на място от детството си, на определен сезон, виждат илюстрация на чувство или пък просто харесват комбинацията от цветове и смятат, че ще им е приятно да гледат работата всеки ден на стената в хола си. В това няма нищо лошо. А и кой ще дефинира този „задължителен минимум“, който да има съдържание? Съдържание би могъл да съдържа дори само един цвят – помисли за червеното и неговата свързаност с любовта, страстта, кръвта, огъня.

    Разбира се, тук опираме и до базовата естетика и важността на визуалната наслада от творбата. Тук съм съгласна с теб, че грозотата и търсения „шок“ фактор от много творци е твърде „моден“ подход, който се раздграничава от красивото и дори го обявява за старомодно, но също като че ли дори отнема от сериозността на социалните проблеми, които често творците експлоатират. Не ми се иска да живея в свят, в който приятното за очите изкуство е непременно старомодно.

    Много ми хареса твоята селекция на „истинско модерно изкуство“. Изобщо статията ти предизвиква размисъл.

    ReplyDelete
  5. Честно казано е малко неправилно да плюем какъвто и да е стил.Като човек които обожава да рисува "това което вижда"...или да създава идеи реалистично,нямам проблем с модерното изкуство.Винаги от там излизат много идеи за мен самия.Но силно съм съгласен с най основният проблем който е засегнат в статията.А той е,че някак си има низше изкуство и висше изкуство.Като, кое кое е се мени с времето и хората.Според мен трябва всяка творба която е изпълнена майсторски(независимо от кого) трябва да бъде ценена като такава.А не кой може да представи най-абсурдното нещо.В крайна сметка световната култура и разбирания съществуват от хилядолетия а продължават да си блъскат главите в една и съща стена.Отричането и сеченото с пръсти никога не дава правилния резултат...Ранно или късно ще се завъртят нещата...и тогава тези които наричаме модерни художници ще роптаят срещу тези дето ще са на "културна" власт.

    ReplyDelete
  6. Привет на всички :) Чак сега виждам коментарите и почвам отзад-напред

    @Анонимен: не видях аргументи в коментара ти, единствено "самоподразбиращи се" твърдения за "концептуалността на автора", които не бяха подкрепени с нищо.

    Аз не обичам да празнословя по теми, с които не съм запозната: зад гърба си имам солидна подготовка в материята, включително защитени разработки на семинари по история на изкуството, карани курсове конкретно по история на модерното изкуство, лекции по семиотика и концептуално изкуство и тн.

    С други думи: липсата на теоретична подготовка е най-последният ми проблем. Просто колкото и напълно да разбирам контекста, в който е сътворено нещо и аргументацията на автора,изписана отстрани, това не ми пречи да не харесвам творбата и да не намирам за достатъчно интересна и въздействаща замислената "концепция"

    ReplyDelete
  7. @Nikola
    Благодаря за интересната гледна точка: съгласна съм с много от нещата и по принцип не съм почитател на хейтърството заради самия хейт.

    Струва ми се обаче, че човек трябва да е критичен и както казвам и в поста: да не се страхува да каже, "Кралят е гол", докато другите се захласват по произведения, които далеч нямат стойността, която им се приписва. Например голямото куче-балон на Джеф Куннс? http://en.wikipedia.org/wiki/Jeff_Koons#mediaviewer/File:Jeff_Koons_-_Balloon_Dog_(Magenta).jpg Струва ли то 58 милиона долара сравнено с някоя качествена интересна творба, за която едва ли някой ще чуе?

    Защото за мен подобни неща трябва да се критикуват и са поредният пример за претенциозно и жестоко надценено модерно изкуство, разчитащо на добър маркетинг(Кунс "случайно" става изестен след като се жени за порно звезда...).

    Съгласна съм с теб, че под слънцето има място за много и различни неща, но здравомислещата критика е абсолютно необходима, за да не станем всеядни потребители на всичко, което някой е решил да нарече "изкуство"

    ReplyDelete
  8. @kosebose Здравей :)В никакъв случай не смятам, че абсолютно всички инсталации и модерни творби са лишени от стойност. Много от тях са, но има и доста интересни и подбуждащи към размисъл идеи.

    Даже наскоро на последното издание на RATIO един млад наш учен, който се занимава и с концептуално изкуство (Христо Колев) беше направил репродукция на Мона Лиза, която изглеждаше като бяло платно в рамка и можеше да бъде видяна само с (някои видове) телефон, тъй като обективите на камерите им са чувствителни към инфрачервени лъчи, а картината беше създадена именно с такива.

    Това за мен беше много интересен експеримент,който показва, че буквално възприемането на някои неща е не само до окото на гледащия, но и понякога буквално отвъд видимото.

    Колкото до изобразяването на конкретно нещо: и на мен ми се е случвало да ме грабне настроението в една картина и смесицата от цветове, но границата е много тънка. Скоро гледах репортаж за куче, което изкарва по 50-80 000 евро с "нарисуваните" от него абстрактни картини. И наистина- някои от тях трудно могат да се различат от работи на хора. За мен в това има нещо доста изкривено

    ReplyDelete
  9. Страхотна статия Инничка! Чудесно си обобщила идеята за модерното изкуство за "просветени" и не до толкова запознати, който в някои случай могат да оценят една идея/творба много по-добре от експер, поради липсата на обремененост, даваща им възможност да ВИДЯТ красотата, а не да я търсят.

    Много ми допадна и частта за критиката към авторите, или по-точно за отказа им да я приемат. Като инженер дизайнер, стъпил в две области който имат колкото и общо, толкова и различно по между си, винаги търся критиката и дори подтиквам хората като има разкривам малки пропуски или неточности. Мисълта ми е, че критиката ти дава различната гледна точка, която може да ти помогне за усъвършенстването на творбата ти, за разлика от полезното може би единствено за егото удобрително кимане и ръкопляскане. Иронията тук е за "творците" претендиращи за хорското внимание и мнение, с цел да изразят РАЗЛИЧНОТО, но очевидно не приемащи НИЩО ДРУГО освен браво!

    В края на краищата съм спокоен, понеже хората не са толкова глупави за колкото се смятаме и в момента в който се появи друго куче рисуващо картини (при наличието на 7 млрд. сигурно има и склуптори) ще осъзнаем и прозрем истината.

    Относно онези създаващи "изкуство", само заради идеята да създават изкуство, всъщност сещаме ли се за тях?

    ReplyDelete
  10. " Защо ми губят времето, представяйки ми тази бездарна липса на истинска идея за изкуство? "

    Истината за същността на изкуството генерално се крие само в една думичка от споменатия по-горе цитат... Сама се сетете коя е тя!

    " НЕ Е ВАЖНО КАКВО ПРАВИШ. ВАЖНО Е КАКВО МОЖЕШ ДА ПРОДАДЕШ ! "

    Изкуство никога не е било нищо по-различно от една най-обикновена стока, продукт... Толкова е просто! ;)

    С уважение и поздрави: Дилян Николов

    ReplyDelete
  11. http://mmk-frankfurt.de/en/exhibitions/review/2004/exhibition-details/article/the_brutal_truth/

    ReplyDelete
  12. Гениална статия, бих казала! Завършила съм художествена гимназия, университет и академия, имам средно, висше и магистратура по изящни изкуства - това го казвам за да не решите, че съм налетяла случайно на статията. Не знам колко по- точно може да бъде описано всичко, колко по- добре да бъдя казано.
    Ще си позволя да цитирам един мой преподавател: "Ние просто трябва да разбираме от хубавото", казваше той. Изкуството е предаване на емоция, когато се прави за пари това вече е търговия. Ще напиша още един цитат: "Не всичко, излязло от ръката на творец, е изкуство." Сами си правете изводите.

    ReplyDelete

Post a Comment