16 коментара
  1. Абсолютно съм съгласна!

    ReplyDelete
  2. Категоризирайки реакцията на някои жени-феминистки като "емоционална" и "неуместна", ти едва ли не казваш, че жената (и в частност жената-феминистка) е предимно емоционална и нерационална и затова нейните мисли по въпроса не трябва да се взимат под внимание и са неуместни. Интересно, ако Мат Тейлър беше с риза, на която пишеше "негър", и някои тъмнокожи (с право) се бяха засегнали от това и бяха написали статии като споменатата тук, каква щеше да е реакцията? "Те са свръхемоционални и не разбират от шега"? Или "фактът, че позволяват някаква си дума да ги накара да се почувстват дискриминирани и дехуманизирани, не е проблем на расизма, а на техния собствен интегритет"?
    Аргументът, че жените нямат чувство за хумор и затова се засягат от сексистки шеги и изказвания, е признак точно на сексизъм. Толкова е очевидно, че чак ми е неудобно да говоря за това... Когато някой в твое присъствие пусне расистка шега, дори не е нужно да си тъмнокож, за да осъзнаеш, че това не е ок. А представи си да си тъмнокож. И в твое присъствие да се шегуват с расата ти... Къде е разликата? Отново става въпрос за група от хора, която е маргинализирана и на хартия има същите права, но в действителност отношението не е същото. Не знам колко широко затворени трябва да са ти очите, за да не виждаш, че отношението НЕ Е същото.
    Когато някой мъж от компанията се изцепи с "Мале, тая как ша я прасна!", на мен това ми прави впечатление и не ми е приятно. Когато се прибирам вечер и някакви мъже ми подвикват, това ми прави впечатление и не ми е приятно.
    Има огромна разлика между това да изразиш привличане към някого и това да си свиня, която крещи цинизми по адрес на някакво случайно момиче само защото е обществено приемливо да го прави.
    Конкретната риза изобщо не ми бърка в здравето, но отричането на проблема, който реално съществува, и то от жена ми прави много неприятно впечатление.
    И това как феминистките тъпчели мъжете... нямам думи! А фактът, че вече има и много мъже, които се наричат феминисти и не ги е срам да признаят, че все още има разлика между отношението към жените и към мъжете, и които откровено заявяват, че без изобщо да го желаят или дори осъзнават най-често, мъжете се ползват от привилегии, които жените нямат, как ще го разтълкуваш? Може би тези мъже са смачкани от гадните, ужасни, войстващи, приемащи се като жертви феминистки?
    Аз наистина останах без думи... не знам в каква заблуда живееш, но дори в Щатите, където уж е меката на равноправието, все още можеш да чуеш коментари от водещи политически фигури, че мястото на жената е в кухнята, че тя не трябва да има кариера, достъп до контрацепция - и най-потресаващото: че е вина на жената, ако бъде изнасилена.
    Пак повтарям - не би могло да ми пука по-малко за ризата му, просто начинът, по който говориш за феминизма, ми прави много лошо впечатление.
    Колкото до това, че нечии изказвания, шеги, действия и т.н. не би трябвало да ти правят впечатление - как така? Ако си 16-годишно момиче например, на което всички се подиграват за шините, очилата и старомодните друхи, няма ли да ти стане гадно? Думите и действията имат тежест и имат силата да те накарат да се почувстваш отвратително, независимо колко си "самоуверен".

    ReplyDelete
  3. 1. Има огромна разлика между реална обида, hate speech и расизъм VS несъществуващата полова дискриминация "извлечена" чрез изсмукан от пръстите анализ на значението на една обикновена риза. Примерът е непропорционален на проблема и разликите между расизъм и изкуствено търсени сексистки конотации са огромни

    2. Не съм казала, че всички жени нямат чувство за хумор, а че жените, търсещи под вола теле, които позволяват една риза да определи цялостната им реакция спрямо един човек стигат до безкрайно far fetched изводи, до които всеки човек с чувство за хумор,до не би си представил да стигне

    3. Аз като жена, която вярва в равенството, се срамувам от истеричните реакции спрямо тази риза. Особено към мъж, който НЕ е проявил истински сексизъм в отношението си и не заслужава да умаловажават постиженията му заради (както казва Аян Хирси али) Bullshit. Текстът е за това, не за всичко друго, което е изписано в комантара.

    ПРОЧЕТИ пак статията и виж накрая цитата на Аян: щом жена, която е минала през Ада на дискриминацията смята, че тезите му са тотална глупост,то модерният западен радикален феминизъм (забелжи, че говоря за определен вид феминизъм,не за всички жени, които се борят за равенство!) има доста да се позамисли

    4. Ако имаш конретен коментар по написаното и темата (която е ролята на жените в STEM): с радост ще говоря за това. Темите за 16 годишни момичета, мачкане, жени в кухнята и т.н не са засегнати в този пост и коментарите за тях са ми като проекция на неща, които ти си видяла в текста, не които са казани наистина

    5. Грубите шеги няма как да ме обидят като жена, нито да ме настроят към ВСИЧКИ мъже. Селските изказвания, подсвирквания и т.н обиждат само и единствено тези, които се държат така и показват, не че са мъже (защото познавам прекрасни, възпитани и интелигентни мъже), а че не са получили достатъчно възпитание, за да знаят как е уместно да се държиш: не с жените, с хората по принцип

    6 Тезата на текста е изключително директно и ясно описана. За улеснение ще я повторя синтезирано: тя е, че е пълно с жени, които с интелект и умения са се доказали като равни на мъжете, и че само чрез такива жени имаме шанс да се преборят обществените стереотипи и да се пребори негативното отношение на НЯКОИ мъже към факта, че жените и мъжете са равни.

    7.Много, ама много от радикалните феминистки действително тъпчат мъжете. Всички скачат срещу "Мястото на жената е в кухнята", но се приема за нормално да се повтаря, че "Мъжете са свине", всички се занимават със сексуален тормоз и шегите им са обида за цялото ни същество...Talk about double standards...

    Чрез масова истерия за напълно иррелевантни неща като нечие облекло нищо не може да се постигне: още по-малко уважение, което е ключовият фактор на това да те смятат за равен. Това не е истински феминизъм: това е изродена негова форма, която е изключително модерна и вредна за истинското утвърждаване на жените.

    Написала съм го изрично в текста: критикувайки радикалния феминизъм (от който активно се разграничават истински успелите в науката, политиката и един куп значими области жени), аз по никакъв начин не слагам в тази категория жените, които имат истинска кауза и се борят за сериозни проблеми. Проблеми като: стремежа към социално равенство (има много да се работи по това в Третия свят), премахване на дискриминацията на работното място (по-ниски заплати за жени със същата квалификация като мъжете-колеги), премахване на идеята, че жената има стойност само с външния си вид (а не с интелекта, характера и другите фактори, които имат огромно значение) и т.н. You know- real issues, НЕ рисунки по ризи, думи в мъжки род, bechdel тестове и тн BS

    ReplyDelete
  4. 1. Споря с избора ти на думи и най-вече с изказването, че една жена (един човек, ако щеш, да не бъдем толкова конкретни), видиш ли, не може, няма право да се засяга от шеги, които представят жените в отрицателна светлина (замести „жените” с каквато и да е маргинализирана група от хора по твой избор), защото това означава, че тя не е достатъчно самоуверена, силна, рационална и не знам си още какво. По тази логика всеки, който се засяга от коментари, шеги или друг тип изказвания, подронващи по някакъв начин достойнството му, е пълен загубеняк, няма никакво чувство за хумор и изобщо не трябва да му се обръща внимание. Затова ти давам и примери и пак ще ти дам един – представи си една дебеланка, към която всеки ден са отправяни не директни нападки, но подигравателни шегички, да речем. По твоята логика тя няма право да се чувства зле от това. И ние, като общество, трябва да научим хората не да се отнасят с уважение към всяко човешко същество, а да бъдат дебелокожи и неуважителното отношение просто да не ги впечатлява.

    2. Сексистките конотации, за съжаление, не са изкуствено търсени. Просто проблемът е толкова дълбоко вкоренен в психиката ни, че някои неща вече не ни правят впечатление и сме склонни да ги подминаваме. А не трябва – ако искаме да получим истинско, абсолютно равенство, то трябва да е във всеки един аспект от живота. Забележи, че казвам „равенство”, а не „матриархат” или „безпрекословна доминация над мъжете”. Двойните стандарти, за които говориш, са абсурдни. „Всички скачат срещу "Мястото на жената е в кухнята", но се приема за нормално да се повтаря, че "Мъжете са свине", всички се занимават със сексуален тормоз и шегите им са обида за цялото ни същество...” – НИКОЙ не твърди, че всички мъже са свине, още по-малко пък, че всички мъже се занимават със сексуален тормоз. Никога не съм срещала някой, който да твърди подобно нещо. Също така факт е, че *не* всички „скачат” срещу „мястото на жената е в кухнята”, още по-малко пък срещу по-„меко” сексистки изказвания като:
    „какво отношение очаква, виж й полата колко е къса”
    „спи наляво-надясно – баси курвата”
    „сама си е виновна, че не може да си намери мъж – глей я ква е, да вземе да мине на диета и да започне да се облича по-добре”
    И т.н. фрази, които реално се превеждат като „Уважението ми към нея е базирано на дрехите, броя на сексуалните й партньори и колко/дали е красива” – което просто не е ок. Защото няма да чуеш същото по адрес на който и да е мъж, неща от типа на slut-shaming и body-shaming са предимно запазени за жените, най-вече първото.

    ReplyDelete
  5. 3. „Грубите шеги няма как да ме обидят като жена, нито да ме настроят към ВСИЧКИ мъже.” – ако теб не те обиждат, чудесно. Това не означава обаче, че трябва да продължават да съществуват. Предполагам, че има и някои тъмнокожи, които не се засягат от расистки вицове, но това не значи, че расистките вицове са ок. И въпросът въобще не е жените да се настройват срещу мъжете, а просто да осъзнаят, че има проблем и той няма да се реши от само себе си като пренебрегваме проявленията му. Ако решиш да си затвориш очите за сексистки виц, ок, това си е твой избор, но аз няма да го направя, дори с риск да бъда сметната за скучна, обидчива и без всякакво чувство за хумор, конфликтна и какво ли още не.

    4. „че е пълно с жени, които с интелект и умения са се доказали като равни на мъжете, и че само чрез такива жени имаме шанс да се преборят обществените стереотипи и да се пребори негативното отношение на НЯКОИ мъже към факта, че жените и мъжете са равни.” – Жените са равни на мъжете. Точка. НЕ „интелигентните жени са равни на мъжете”, НЕ „някои жени са равни на мъжете” – жените просто СА равни на мъжете. Една интелигентна жена е равна на един интелигентен мъж. Една образована и способна жена е равна на един образован и способен мъж. Както и една тъпа, проста селянка е равна на един тъп, прост селянин. Но тук вече става въпрос за разлики между хората, за някакви специфики, която нямат никакво отношение към темата. Това, за което феминизмът се бори, НЕ Е „Интелигентните жени, които се държат по определен начин, са равни на мъжете”, а „Всички жени, без оглед на всякакви условности, са равни на всички мъже, без оглед на всякакви условност” – разбираш ли разликата?

    „стремежа към социално равенство (има много да се работи по това в Третия свят),” – Има много да се работи по това и тук. Проблемите не са само „у съседа” и докато не го осъзнаем, при нас винаги ще ги има.
    Има една такава тънка разлика между дискриминация и дескриминативно отношение, която май се казваше „микродискриминация”, но не съм съвсем сигурна. Та, микродискриминацията не е очеизвадна, тя не е толкова лесна за долавяне, но има ли я, то със сигурност го има и по-големият проблем – макродискриминацията. Микродискриминацията най-често се изразява в пренебрежително отношение, шеговито-иронизиращ тон и т.н. давам конкретен пример: Имаме една жена. Тя се казва в градския транспорт сутрин за работа и до нея сяда някакъв пич. Пичът си слага ръката на бедрото й и никой не обръща внимание. Тя маха ръката му от бедрото си, но той продължава. Накрая тя става и се премества – на хората продължава да не им пука. На път от спирката към сградата, в която работи, очите й попадат върху нов билборд на някаква си марка. Върху билборда има един добре облечен мъж, стъпил с единия си крак върху гърба на манекенка по бельо, застанала „на четири крака” и погледнала „съблазнително” към камерата. Рекламата е, да речем, на бира – нищо, което да изисква или дори подсказва такъв тип изображение. В работата си въпросната жена влиза в пререкание с колега и въпреки че има право да се ядосва, когато повишава глас, я обвиняват в свръхемоционалност и й отправят въпроса „да не си в цикъл?”, никой не я взима насериозно и тотално дисмисват аргументите й. След работа отива на бар с приятели и един от пичовете на масата, който е интелигентен и образован, не някакъв си прост каруцар, пуска следната реплика при вида на някакво случайно хубаво момиче „Абе, на тая как ше й скъсам шортите! Хич няма да й го проста...”. Прибирайки се към къщи, от някакъв строителен обект се чуват възгласи „Мале, ква си яка п*чка!” иии... т.н. цинизми.

    Не, това не е хипотетичен ден на някакво хипотетично момиче. И не, това не е изключение.
    Представи си на мястото на момичето да беше мъж. Ще ти помогна:
    https://www.youtube.com/watch?v=V4UWxlVvT1A

    ReplyDelete

  6. Аз само да вмъкна между стените от текст: въпреки че с удоволствие бих се съгласил с цялата статия, смятам че пропускаш един важен момент от цялата драма. Да, на мен специално не ми направи впечатление ризата на човека (освен че е чак абстрактно-грозна) докато говореше пред камера. За много други хора в науката тя, комбинирана с репликите му повреме на интервюто, беше проблем. Та, какво се случи в блогове, twitter, прочее? Ами горе долу вариация на това: https://twitter.com/BadAstronomer/status/533105970575331329

    Не че съм Капитан Етика, но ако прекараш едно 20на минути да четеш някои от коментарите, не мисля че има шанс да скипнеш тонове рандъм сексизъм от разнообразен характер. Именно тази реакция на "оставете момчето, феми-нацита" според мен надделя значително над иначе за мен смислената критика, че тениската е по-скоро въпрос на лош вкус.

    ReplyDelete
  7. >> Здравей, Любо :) И мерси за хубавите издания на RATIO- съгласна съм напълно че е кичозна, не споря и срещу разумно базираните аргументи на база изказвания: даже в текста писах, че ако статията против Мат съдържа сериозно изложени доводи, щеше да е ок, просто фокусът в почти всички статии, на които аз попаднах беше изместен върху предимно визуални и доста оборими неща

    >> Unfair lady, имам усещането че заради категоричния ми тон в конкретната ситуация, много неща са останали извън контекста. Сега ще се опитам да обясня:

    1.Не говоря за истински психически тормоз, когато казвам че една обида не би трябвало да те засегне. Говоря за маловажни неща: за вицове, за по-директен сексуално наситен език от рода на момчешкия начин на изразяване, вицове за цици и тн неща, които често минават за обиден сексизъм, докато са просто един по-директен и нецензурен начин на изразяване, който не е типичен като цяло за нас жените, а мъжете от малки са свикнали, че е ок диретно да говорят за такива неща (по-скоро защото момичетата ни възпитават да сме дами, да не използваме груби изрази, да сме деликатни по "интимните теми", въпреки че съм чувала брутално вулгарни и сексистки изказвания на жени за мъже по темата секс.

    Тези ситуации са съвсем различни от грозни, жестоки и систематични обиди. Аз съм жестоко против т.нар bullying особено от ранна възраст, който осакатява самочувствието на много свестни хора, само защото не се вписват. Тук съм писала специално за това, че тези неща трябва активно да се борят: http://inni4ka.blogspot.com/2014/01/freaks-geeks.html
    2. Сигурна съм, че ти не смяташ, че всички мъже са свине: никой интелигентен човек не смята, че "всички" от дадена група са нещо. Но е факт, че има много феминистки текстове, които заклеймяват масово мъжете с термини като rape culture и тн. Според мен примерите, които ти даваш за разговори как някоя жена е "ебаси курвата" и "сама си е виновна" са плод не на пола на говорещите, а на много по-дълбоко вкоренени процеси: включително, еволюционни (много по-висока цена за мъжете при отглеждане на чуждо потомство, много по-ниска "цена" за смяна на партньор), социални и религиозни, които толерират идеята, че вярността и моногамията е много по-важно да бъдат практикувани от жените, отколкото от мъжете (Класическият случай за мъжът, който е пич, защото спи с много жени и жената, която е курва, защото е по-освободена). Тук има и биологичната гледна точка към това http://goo.gl/BgbDMi (главата What about the mating behaviour).

    НЕ смятам че е правилно, даже напротив: това отношение е отвратително за жените. Но според мен то може да се промени само като възпитаваш правилно отношение у момчетата от малки: нападките към злободневни теми само създават изкуствени стени, които пречат истински важните послания да достигнат до мъжете. Замисли се: ако някой те атакува директно с думи ще слушаш ли наистина смислените неща или първата ти реакция ще е да го отхвърлиш и да се защитиш на всяка цена?

    Awareness и сериозни промени във възпитанието на мъжете от малки са единственият начин, соченето с пръст на възрастни хора с вече изградени (добри или лоши ценностни системи) само backfires в лицето на феминизма.

    Затова аз съм против радикалните тези: гръмките лозунги за по-маловажни неща заглушават и подкопават много от смислените каузи, които могат да бъдат поднесени по много по-добър и устойчив начин

    ReplyDelete
  8. 3. За шегите е същото като с Bullying: зависи колко сериозно е. Rape jokes за мен са напълно недопустими, защото това е изключително травматично изживяване за жертвите и не може и дума да става да се шегуват хората с това. Обаче шега за секс, за изневеряваща жена или лоша тъща с какво са обидни? Вицовете почиват на стереотипи- смешни са, защото са крайни. Освен това смехът често е начин за справяне с anxieties: Понякога черният хумор засяга интересни теми по краен начин и изобличава повече, отколкото да подкопава важността им.

    4. Пак говорим за съвсем различни неща. Пиша конкретно за ролята на жените в науката и технологията. Там са само интелигентни и способни хора, съответно за да имаме достъп до тези области е важно не какви личностни качества имаме, а какви професионални способности демонстрираме в тези области. Затова и не би трябвало жена търсеща научна кариера да се отказва заради вицовете на колегите: самата сфера предполага, че тя трябва да търси среда предлагаща интелектуално и професионално развитие, не среда, която е пригодена към нейните разбирания за хумор и разговори в свободното време.

    Иначе да- половете трябва да са равнопоставени, просто тук акцентът е не върху разлика между умни и тъпи, а върху жените, искащи да разчупят мъжкия модел на хората работещи конкретно в STEM областите

    5.Гледала съм клипчето и съм го споделяла даже, много е силно. За примерите, които даде от ежедневието на една жена: никой няма право да опипва друг човек. ХОрата мълчат, защото по принцип са инертни, особено у нас, където посред бял ден на централни места бият цели семейства и граждани на други държави само заради тъмна кожа. Има страни, в които това не би било толерирано, защото има по-активна гражданска позиция относно какво е твоя социална отговорност на обществени места.Също така: хората, които си позволяват да опипват и да тормозят сексуално са видяли, че това е ок отнякъде и са израстнали с баща, който нарича жените п***и и говори за тях като обект само за секс и готвене.

    Това е въпрос на възпитание и изисква дългогодишни усилия: както казах горе още от ранна детска възраст: тук според мен промяната трябва да дойде на ниво образование, институции, медии. Миналата седмица гледах Домашен арест: ами извинявай, в комедийните програми в щатите фокусът винаги е върхо семейството, връзките, отношенията (без Двама мъже и половина), у нас героят е мъж-неандерталец, който е супер як като задява съседката и изпада в делириум, когато жена му е повишена на работа и има повече отговорности...Как да обясниш стойността на жените на мъже израстнали с такъв пример, с клипове по Планета, от които всяко нормално изглеждащо момиче изглежда грозно и дебело, защото не е силиконова кукла? Как ще обясниш микродискриминация на такъв човек, който дори не му идва на ум, че поведението му е неандерталско? Аз се чувствам все едно минавам под клон с маймуни в джунглата като ми свирнат или подвикнат на улицата. Но не вярвам, че атаката към вицовете и образите на секси жени ще го промени: Tрябва много по-grassroots подход и той трябва да е много по-фунаментален, защото всяка критика към симптомите, а не към причините за това отношение само дава обратен ефект и подкопава ефективността на цялото начинание

    ReplyDelete
  9. 1. Щях да се съглася, че в по-„директния” сексуален език на мъжете няма нищо сексистко, ако същият директен език беше приемлив и за жените. Но точно защото възпитаваме момичетата да говорят по-завоалирано и едва ли не с някакъв срам за сексуалността, същият език и начин на изразяване, с който си служат мъжете, не е приемлив за жените. И това е двоен стандарт. Може да не е директен сексизъм, но е двоен стандарт.
    В по-широкото си обкръжение (за щастие, по-близките ми хора са достатъчно интелигентни) не ми се е случвало често да чуя жена да говори вулгарно за мъж, като под вулгарно в конкретния случай имам предвид обектифицирайки го, превръщайки го единствено и само в сексуален обект и то даже не сексуален обект, защото това звучи неутрално (и всъщност няма нищо лошо в това да възприемаш някого като такъв), ами направо в сексуална играчка. Такъв език обаче съм чувала от жена към жена. Което създава впечатлението (до голяма степен вярно), че да се говори така за жена, независимо дали от мъж или от друга жена, е ок, приемливо, допустимо, not a big deal, но да се говори така за мъж не е съвсем прието. Не ме разбирай погрешно, аз не искам да стане приемливо и толерируемо да се говори вулгарно за мъжете. Искам вулгарността в отношенията между хората да отпадне и в никакъв случай не ми харесва схващането, че по отношение на някого, когото и да било, тя е ок.
    Сексуалността и вербалното й изразяване са ок, но има огромна разлика между това да възприемаш някого като сексуален обект и това да го възприемаш като секс играчка, като някаква не-личност, която е там само за да изглежда добре и да ти носи визуална и сексуална наслада.

    2. „Но е факт, че има много феминистки текстове, които заклеймяват масово мъжете” – да, защото това просто не са феминистки текстове, независимо как се самоопределят авторите им. Феминизмът е желание за абсалютно равноправие, за абсолютно премахване на половата дискриминация. Той не цели да потисне един пол за сметка на друг, нито заклеймяване на мъжете. Много съм против това феминизмът да се бърка с мъжемразтвото.

    „Замисли се: ако някой те атакува директно с думи ще слушаш ли наистина смислените неща или първата ти реакция ще е да го отхвърлиш и да се защитиш на всяка цена?” – Не, но дори и към по-меко поднесена „критика” много хора продължават да реагират остро. Под клипче от рода на „Ако мъжете бяха жени на Хелоуин” има в пъти повече сексистки коментари, отколкото положителни такива. Изказвания от типана „Оф, да, много е трудно да бъдеш жена. Като не искат да ги третират по този начин, да не се обличат толкова slutty” получават стотици лайквания и още толкова възгласи на съгласие. Тогава по какъв начин трябва да се обясни на масата, че една жена, независимо от дрехите си, заслужава уважение? Не може това, че е „разголена” (защото така й харесва или защото е повлияна от културната среда) да служи като оправдание да се държиш с нея като със секс-кукла, която няма право да отхвърли вниманието ти.

    ReplyDelete
  10. 4. Жените в научната сфера също са повлияни от масовия сексизъм (независимо колко положителни изключения има, той все още Е масов). Прекалено много момичета са възпитавани, че трябва да се ориентират към създаване на семейство и да насочат енергията си към търсенето на мъж, вместо към граденето на кариера, още по-малко пък научна. Като се започне от разделянето на играчките „за момченца” и „за момиченца” и се стигне до съвсем директни „доброжелателни съвети” на роднини, познати и хора, които по принцип нямат никаква работа да ти казват как да живееш. Това е един много обширен процес. Виждам го и в собственото си семейство: отношението към братовчедите ми от мъжки пол е „Изучи се, изгради кариера и си живей живота”, докато към мен и останалите момичета в рода е „Ти трябва да се научиш да чистиш и готвиш!” – и тук сексизмът просто е очеизваден. А моето семейство дори не е от „патриархалните”, какво остава за по-консервативната част от населението. От целия ми силен мотивиран клас от елитна столична гимназия едно единствено момиче реши да се занимава с точни науки на фона на десет момчета. Което само по себе си не значи нищо – хората се различни, но когато погледнеш общата картинка, става направо плашещо. Колко известни учени-жени се споменават в училище? Колко известни учени-жени се споменават в университета? (до сега при мен – само една, което не знам доколко е релевантно, предвид, че съм хуманитарна специалност, но пак е показателно).
    Не става въпрос за шегички и т.н. Да, това не би трябвало да отказва жените от науката. Други неща са фактор в случая.

    Далеч съм от мисълта, че има само един начин да бъдеш феминистка, да живееш правилно, да се бориш с неравнопоставеността и двойните стандарти, и това е да градиш кариера и да пренебрегнеш семейството си. Напротив. Просто фактът, че „спретнат дом и две-три деца” е моделът, който се налага като по-приемлив, по-„правилен” означава, че много жени нямат реален избор. Когато едната от двете опции ти носи одобрение, а другата е frowned upon, това не е адекватен избор.

    „Tрябва много по-grassroots подход и той трябва да е много по-фунаментален, защото всяка критика към симптомите, а не към причините за това отношение само дава обратен ефект и подкопава ефективността на цялото начинание” – да, но откъде ще започне този подход? От неандерталците, които подсвиркват и говорят цинизми на минаващите по улицата жени, или от жените, които приемат това за нормално, че някои даже се и чувстват поласкани от подобно отношение. Медии, образование и т.н. – да, но търсенето определя предлагането. Ако селяниите по Планета не се харесваха, колко дълго щеше да просъществува тази програма? А училището пък какво може да направи, когато родителите надават вой всеки път, щом някой учител се осмели само да намекне, че съществуват и не-хетеросексуални хора например? В учебника ни по биология за не-знам-кой клас пишеше, че има хора, които са хомосексуални, без каквато и да било положителна или отрицателна оценка, и голяма част от родителите изпаднаха в ужас от това. И това не се случва само тук – в Щатите всякакви родителски и религиозни организации скачат на протест, когато някое училище се опита да въведе сексуално образование, което не се свежда до „момченцата имат пениси, а момиченцата вагини – пазете се за брака!!!”. Въобще всякакви теми, базирани на половете, сексуалността, равенството в това отношение, срещат много остра реакция. Как тогава ще се случи промяната?

    ReplyDelete
  11. Привет отново :) Доста голяма дискусия стана, но пък става все по-интересна

    * За "директния" сексуален език при мъжете и жените: на мен ми се струва, че е не точно двоен стандарт, който е наложен като стил на общуване при едните и другите, а по-скоро продукт на средата .Мъжките компании са ок с грубите изрази, защото самият начин на общуване там е в друг стил : "няма какво да ме обиди, с момчетата можем да си кажем всичко диретно". При нас жените комуникацията винаги има по-емоционална страна (не го казвам като критика, а като констатация). Жените имат по-развита емпатия, по-лесно усещат нюанси на настроение и поведение, но този fine tuning играе лоша шега, когато комуникацията е по-директна/груба, защото прагът ни за търпене на "грубостта" е по-нисък. Жените помежду си не си казват "Кучко подай ми чашата", както един мъж без проблем може да каже "Ей, тъпако, къде ми е бирата" дори на най-добрия си приятел. Не е двоен стандарт, просто различен подход у едните и другите към комуникацията

    ** За вулгарните сексуални коментари: съгласна съм. По принцип не е ОК да се говори вулгарно за Хората- независимо от пола им. Още по-малко човекът да се отъждествява с половия му орган, както има мъже, които наричат жените п***и.

    Аз не си представям да видя готин мъж и да кажа "Ау, виж го този к**"> Пошло е. И повърхностно, защото направиш ли го наистина казваш: за мен тоя човек е ходещо парче месо. ИМа разлика обаче между тези крайни и наистина грозни изрази и примерно по-сексуалните коментари, които не винаги целят да обидят: съгласна съм с теб, че "всъщност няма нищо лошо в това да възприемаш някого като (сексуален обект)". Даже ни е еволюционно заложено да възприемаме така привлекателните представители на другия пол. Просто трябва да има баланс между сексуалното желание, което някой предизвиква и границите, които не бива да се прекрачват от гледна точка на зачитането му като човек.

    Не мисля, че и на свестните мъже би им било приятно някой да вижда в тях само колко са им големи мускулите и как са в леглото. Всеки нормален човек очаква да го възприемат с всичките му качества и черти на характера

    *** За Феминистките текстове: и аз не считам този род писания са истински смислен феминизъм, но е факт, че много от тезите на точно това течение граничат с misandry И поне откъм внимание на медиите получават немалка публичност : наскоро бяха обвинили Обама, че е сексист. Защо? Защото казал, че без Мишел не би се справил и тя го е изградила като човек. Един куп хора скочиха, че така той засилвал патриархалното като показва, че жената е там, за да изгради мъжа. Ами съжалявам, ама като ни критикуват са сексисти, като ни хвалят са сексисти: каквото и да направят се намира нещо за нападане. Това не ми прилича на истинско старание да постигнем равенство

    ReplyDelete
  12. За момичетата, науката, възпитанието и играчките: Това видео тук http://goo.gl/QyH3y9 обяснява как проблемът е не точно въпрос на сексизъм, а на социалното влияние на маркетингови кампании и опростено позициониране. Днес има пълно розово/синьо разделение при играчките , но това не винаги е било така между другото и постепенно компаниите се опитват да го променят отново> http://inni4ka.blogspot.com/2014/07/ko.html. И да: първите детски занимания са изключително определящи и трябва да се стимулира нещо повече от игра на Барби и семейство при момичетата.


    >> За жените и споменаването в образователната система: да, по-малко са от мъжете, но в световен мащаб едва от няколко десетилетия има по-масов достъп за жени в академичните среди. Преди това са били единици (Мария Кюри), но нещата постепенно се променят. Просто трябва време да се утвърдят още повече дами в тези сфери. Има все повече блестящи жени невролози, физици, програмисти...лека-полека тези считани за мъжки сфери се променят демографски. Но трябва време, благодарение на много религиозни и социални догми, все пак жените масово са държани настрана от редица сфери в продължение на векове. Внезапен равен брой представители и на двата пола при такъв късен старт е труден, но има държави, в които се случва: скандинавците са много напред в тези неща.


    >> за сексуалното образование: LGBT нещата са труден залък за преглъщане и сред двата пола. Там е въпрос на много сериозни предразсъдъци от всякакъв тип и е съвсем друга, отделна тема. У нас като цяло сексуалното е парадокс. От една страна присъства НАВСЯКЪДЕ: ученички на по 14 се снимат голи и пращат по чата на приятели, клипове, чалга, дискотеки на ръба на стриптийз клубове, плеймейтки- звезди номер 1 в държавата...И при цялата тази показност всъщност сме адски закостенели на тема секс: не знаем куп базисни неща (такива ужасни глупости съм чувала за предпазване от забременяване, че просто не ми се вярва тия хора как са минали изобщо Биология 9клас), масово контрацепцията и семейното планиране е на кошмарно ниво, пълни сме до ушите с предразсъдъци и съдене на хората, а сме потресаващо либерални към недопустими неща.

    Няма верен отговор от къде трябва да се почне. Истината е - отвсякъде. Има адски много работа

    ReplyDelete
  13. Unfair Lady, много ме радва, че има жени като вас в България - мислех, че съм единствената.. Моля, ако желаете, да се присъедините към моята новосъздадена страница във Фейсбук, която се казва 'Феминизъм в България'. Просто се уморявам от неинформирани и 'слепи' хора към реалните проблеми жените се сблъскват всеки ден.. Прекалено много са! Особено в България ! Страшно е направо..

    ReplyDelete
  14. :)) Хубаво е под информираност да се разбира човек да е нясно с големите и значими проблеми днес- не само за тези на един от двата пола.

    В доста голяма част от феминистката литература основните тези се броят на пръстите на едната ръка и далеч не цялата аргументация към тях издържа на по-сериозен логически натиск.

    Има много много повече нива в социално, биологично, антропологично отношение, които са оказали влияние върху днешното статукво и за жените, и за мъжете. И в повечето случаи те остават доооооооста повърхностно и едностранчиво засегнати в повечето феминистки текстове, много от които са плод на доста мъглявото влияние (И оборено от доста сериозни интелектуални стожери) на постмодернизма върху феминистките текстове в последните години ;)

    Критичното мислене не е слепота ;) ПОнякога хората противоречат на нещо, защото виждат сериозни пролуки в него,не защото не го разбират ;)

    ReplyDelete
  15. За всички жени в този списък мога да кажа само: ДА! Това е начинът <3 http://www.buzzfeed.com/rossalynwarren/badass-women-alert

    ReplyDelete

Post a Comment