4 коментара
  1. когато човек е сигурен в основата, спокойно може дългосрочно и смело да се качи на по-висок етаж и оттам да мисли и наблюдава света. а света е красив и от втория и от 87мия етаж, всеки с различни очи гледа. въпросът, обаче е, ако ти харесва погледът от високо, дали искаш да си платиш $27 за билет за асансьора и 30 минути в обсерваторията на върха, или искаш високото да бъде твой сигурен дом и основа.
    нищо в живота така или иначе не е сигурно и идеален подход към движението по етажите няма. но Радост вчера ми подари fortune cookie с "Този, който е навсякъде, е всъщност никъде"

    ReplyDelete
  2. точно това имах предвид с празните туристи и бавното изкачване. в един момент осъзнаваш, че не може да се седи само горе. Това не пречи да се качваш за някое мартини и дълбоко вдишване на красивата гледка. Искам аз да решавам, кога да взема асансьора, защото без партер няма смисъл от връх.

    ReplyDelete
  3. http://www.youtube.com/watch?v=ESWbdx0KQyw

    ReplyDelete

Post a Comment