10 things I love about you!

 Снимки: Личен архив©

Maчерата е сравнително малък град в сърцето на регион Марке. Не се заблуждавайте обаче, защото зад компактните му размери и дискретна цифра жители се крие грабваща въображението средновековна история. Едноименният университет  в града е третото висше учебно заведение в Европа, създадено през 1290 с традиции в хуманитарните науки, които скриват в малкия си джоб нашата академична пародия в Алма Матер...Това обаче е официалният облик на града. Както преди седмица видях Будапеща на Силви, с всичките й красиви лични отбелезителчета по картата, сега ви предлагам десет неща от Моята Мачерата, които карат лицевите ми мускули да се разтягат във вечна апенинска усмивка.

1. Centro storico.

Не, не ми е скучно да живея в малък град. Не и в този формат. Със сигурност бих си прерязала вените, ако имаше само една Главна, по която полуграмотни бимбота си разхождат тупираните коси под ръка с генетични недоразумения от мъжки пол. Но колкото и да е малък и непълен с живот, един средновековен град, поръсен тук-таме с барокова архитектура е място, което може да ми стопи сърцето от радост. Извън историческия център нещата са по-банални, но вътре в него La vita e bella, въпреки побъркващите наклони, които ти взимат въздуха всеки ден.

2. Аrt shows out of the blue

Колкото и да е малка Мачерата вече няколко пъти ми е доставяла удоволствието да ме спъне по улиците си в някоя приканващо отворена врата на галерия, в която нова изложба или серия от инсталации чака да бъде разгледана. Включително във вечно отворения за концерти, протести и всякакви социално-отговорни събития Философски факлутет, който виждате горе при първия ми сблъсък с него.

3. Casa di Barbie

След като два месеца бях единственото момиче в апартамент с четирима други съквартиранти, най-накрая заменихме единствения неприятен сред тях с друга  блондинка и оттогава официално кодовото название на нашия скромен дом е Casa di barbie. Вече дори си имаме лого и отборни фланелки с прякорите ни отзад, които с най-голямо удоволствие проектирах и изпълних на работното си място през коледната ваканция. Няма нищо по-хубаво от това просто да отидеш в кухнята и да се гмурнеш в поредния свеж разговор за нищо особено. Или до 5 сутринта да говориш за истински важни и сериозни неща. Както и да отидеш до някой от съквартирантите си на парти и да шокираш незнаещите, че сте в една посока, казвайки му сладко: I want to go. My place or your place? :))

4. Casa di Ubriachi

Второто ми любимо място след нашия апартамент е финалндско/немският хаос в края на Корсо Кайроли. Представете си да се нанесете някъде и да живеете две седмици без електричество. И една без вода. Това очевидно не беше проблем за Лаури, който със северно спокойствие просто отсече: Well, it's Italy. I was expecting problems so everything is ok...и си пра дрехите у нас докато проблема приключи. Това, разбира се, не е всичко защото Онази къща е бездънна шапка за изненади. Точно след като Феликс е счупил стъклото на кухненската врата без изобщо да привлече вниманието на готвещия Томасини, след като се е разбрало че румънски цигани са живели там преди и поне веднъж си си изтърсвал макароните от праха влизащ през прозореца заради работниците, които оправят фасадата....точно в този момент ще си помислиш, че нищо повече не може да те изненада в тази къща...И запалвайки лампата в коридора ще видиш, че стълбите ги няма! Не, не си пияна, просто ги няма! Трябва да се качиш по дървените дъски, които работниците са оставили, за да можеш все пак да стигнеш до най-голямата колекция от бутилки в Мачерата. Bohemian like you!

5. Biblioteca di Lettere

Аз съм привърженик на тезата, че за да се забавляваш истински и да си почиваш истински трябва да има от какво да си почиваш. Излежаването в леглото по цял ден и пиенето вечер не са ми чашата чай. Най-доброто парти е това, което ти позволява истински да се отпуснеш след много напрежение и работа. Съответно вторият ми дом, когато е твърде студено да се чете навън е библиотеката на факултета. На може да се сравни с мястото, в което буквално живеех в Сиатъл, защото е доста по-малка и постна откъм заглавия, но ако човек иска да свърши нещо без разсейващата намеса на Интернет, няма нищо по-продуктивно от няколко часа там. Особено на втория етаж между F и H, където необезпокояван от никого можеш да седнеш на любимото си място за четене: земята. Е, признавам че има и известен потенциал като фабула, но в тази тишина наистина би било невъзможно...

6. Il Duomo

The ultimate beacon! Катедралата на Мачерата не само не ти позволява да се изгубиш физически заради купола, който се вижда от цялата околност. Когато имаш въпроси, на които трябва да си отговориш, това е най-доброто място за този особен разговор. За човек, който от кажи-речи 8 клас е на позицията на Дидро по отношение на религията е меко казано интересен навик да наминеш през църквата преди лекция по Етика. Но го правех почти неизменно. Има нещо, което католическата архитектура докосва в мен, което православните храмове никога не ще успеят да направят. Естетическо откровение, което за мен си Е религия. И което се срива по време на меса с всичкия фалш на посетителите и държание по задължение. Църквата е място, което е хубаво празно. Еmpty space to put sincerely your thoughts in, not mechanically repeat words because you have to.

7....Bar Duomo e Apperitivo

Концентрацията от важни места на тази улица е голяма. Срещу Катедралата е Факлутета по политически науки, и точно зад него: любимото място за аперитив вечер. Абсолютно casual, непретенциозно и terribly laid back. Аперитивът е прекрасната италианска традиция да наредят на бара безплатни неща за хапване за тези, които след определен час си поръчат питие. Аперитивът в Дуомо не е просто нещо за хапване: той е бездълнна чиния от неща,  които за огромно съжаление на един немски вегетарианец тук са...доста невегетариански. Русият барман с червено лице и брада в същия цвят под знамето Амстердам наистина може да те подведе, че не е оттук. Но си е 100% италианец, който ти избира питие, когато не си сигурен какво искаш и се опитва да си уцели главата, представяйки си, че плетената купичка за чипс е своего рода шапка. А и подарява на хората пред бара, които са му симпатични чаши с напитки-изненади. Ако не пиеш съответния алкохол изненадата не винаги е приятна, но се брои отношението, нали така :)? Пък и когато звучи блус, реге или ска-пънк как би могъл да се сърдиш на някого?

8. Tomassini

Стефано Томасини е легендарна фигура в Мачерата, която живее в апартамента, споменат малко по-горе с други две легендарни фигури. Томасини си прави medium rеar steak, който взима със себе си в стаята си без чиния. Томасини те вижда често в кухнята си, но първият път когато го поздравиш навън в екзалтираното му Ciao! се вижда, че изобщо не се сеща кой по дяволите си ти. Томасини работи в пицария и разнася пиците със скутера си и будейки се сутрин пиян търси скутера из целия град. Томасини е герой на не една и две песни, включително ударния хит на Данило: Tomassini in the dark with nothing to lose, в чест на който носех името му татуирано с маркер на ръката си.

Томасини е на 35 и без него Мачерата и сутрешния хумористичен спаринг никога няма да са същите!

9.Тrainjogging

 Спортовете са малко скъпичко занимание в Италия. Има един обаче, който ти излиза между 4 и 10 евро в двете посоки и като негова кръстница държа гордо да ви представя новата дисциплина: Trainjogging. Kогато от морето ви делят някакви си 40 минути, от Рим- 6 часа и от всичко останало в околността: няколко монети, няма как да не опознаете в интимни детайли пътя до гарата. Когато обаче идеите за пътувания импровизирано изникнат в 9 сутринта и имате 30 минути до влака, естествено е, че преди да тръгнете трябва да се изкъпете, да си направите закуска и да грабнете фотоапарата. Което ви оставя около 6-7 минути до тръгването на влака, които прекарвате в бесен тръст по shortcut-овете, които сте научили до гарата. Естествено тичайки надолу по стръмната улица виждате и приятелите си препускащи като стадо бизони към същата заветна цел и всички се просвате на седалките около секунда и половина преди затваряне на вратите...

Наистина, няма почти нищо по-хубаво за сутрешно събуждане от този специфичен спорт!

10. Terminal

Вече писах цял пост за това място и няма да се повтарям. Жива музика, хубава записана такава, много настроение и най-вече: много близки по сърце и слух посетители. Can't help but love this place. Просто защото. Die Revolution sind wir.