Felix Baumgartner: Another giant leap for mankind
През 1960 светът все още не разполага с техническата възможност да наблюдава на живо как Джо Киттингър прави своя скок от 31 км височина и поставя рекорд за най-дълго свободно падане преди да разтвори парашута си след 4.36 мин във въздуха.
Вчера обаче начинанието на австриеца Феликс Баумгартнер, което бе спонсорирано от Red Bull и предавано на живо в сайта на компанията държа (ако мога да вярвам на брояча отстрани) мен и още над 300 млн. души със затаен дъх пред екрана на комютъра. Дори да оставим настрана числовото измерение на рекорда (най-голяма височина за скок при свободно падане (39км), движение със скорост, по-голяма от тази на звука (Феликс достигна невероятните 1342 км/час), да видиш подобно нещо беше чисто и просто: Незабравимо.
Кадърът, в който Феликс погледна над синята планета под себе си, изтръгна и малкото въздух останал в дробовете ни и усетих как тръпчици минават по кожата. Гигантски скок за човечеството и отвъд зрелището- безценно количество информация за начинанията на НАСА през идните десетилетия.
Почувствах се като малко дете. Същото малко дете, което на 5-6 вече си имаше мечта и тя е не някаква си смотана принцеса, балерина и прочие стеротипни розови мечти за малки момиченца. Аз пък исках да съм астронавт. И чакам с нетърпение денят, в който совалките на Virgin Galactic ще са само няколко (десетки) пъти по-скъпи от полета до Австралия.
Вчера обаче начинанието на австриеца Феликс Баумгартнер, което бе спонсорирано от Red Bull и предавано на живо в сайта на компанията държа (ако мога да вярвам на брояча отстрани) мен и още над 300 млн. души със затаен дъх пред екрана на комютъра. Дори да оставим настрана числовото измерение на рекорда (най-голяма височина за скок при свободно падане (39км), движение със скорост, по-голяма от тази на звука (Феликс достигна невероятните 1342 км/час), да видиш подобно нещо беше чисто и просто: Незабравимо.
Кадърът, в който Феликс погледна над синята планета под себе си, изтръгна и малкото въздух останал в дробовете ни и усетих как тръпчици минават по кожата. Гигантски скок за човечеството и отвъд зрелището- безценно количество информация за начинанията на НАСА през идните десетилетия.
Почувствах се като малко дете. Същото малко дете, което на 5-6 вече си имаше мечта и тя е не някаква си смотана принцеса, балерина и прочие стеротипни розови мечти за малки момиченца. Аз пък исках да съм астронавт. И чакам с нетърпение денят, в който совалките на Virgin Galactic ще са само няколко (десетки) пъти по-скъпи от полета до Австралия.



Comments
Post a Comment