Valencia - the brave and the beautiful

Снимки: авторски, all rights reserved

Името Валенсия на испански означава кураж, смеслост и е свързано с основаването на града като римска колония от воини-ветерани, потушили местни въстания в Иберия. Градът има пъстра мултукултурна история, смесваща римското наследство с мавърски завоевания, Хабсбургска имперска намеса и испанска смесица от пиета и диктатура. Градът ни заварва напълно неподготвени за южняшкия му чар и като всяка среща с нещо, което неочаквано те помита: се оказа любов от пръв поглед.

 Има градове, които просто са красиви. Сливат правилни симетрични линии и историческа значимост в едно, без обаче да дават онзи уют, който без никакво усилие посажда в мислите усещането за място, където всъщност можеш да останеш. Валенсия за по-малко от два часа престой и за двама ни все по-настойчиво навлязаше в графа "Бих могъл да живея тук"! 

Но да започнем отначало: лесно уреденият градски транспорт свързва летището с града чрез 2 линии на метрото, които позволяват за малко повече от половин час да стигнеш до историческия център на Валенсия. Там се намираше и нашият хостел, част от вригата Nest Hostels, която има клонове също и в Барселона и Гранада. Чисто, приятно и непретенциозно място на цени по-добри и с доста по-добри условия от последните ни преспивания в България (4 звезди на теория, 1 и половина на практика). Високи ретро-тавани, ярки Алмодоварски цветове в стаята, бар и голяма тераса за общи събирания: какво повече му трябва на човек за няколко дни пълен релакс в един от най-красивите градове в Европа?

Разбира се, първата ни задача е да изпробваме най-прочутия местен специалитет: паелята. Градът изобилства от ресторантчета, които предлагат безбройни разновидности на това ястие, но се спираме на оригиналната Paella Valenciana, която в същността си е пилешко месо с ориз и зеленчуци (най-често зелен фасул: неочаквано добра комбинация!), подправени по специфичен начин, често сервирани с лимон, който придава на ориза лек и приятен вкус. Пием и първата си от много чаши сангрия и моментално се потапяме във вкусовете и ароматите на Испания.

Прекрасно е да се откъснеш от работата, стреса, пренаселения шум на софийските улици и да се намериш заобиколен от широките пространства и монументалността на бароковата архитектура. Тези големи, епично красиви сгради и площади, след това се редуват с безбройни криволичещи и пресичащи се малки улички, покрити без изключение с различни видове градско изкуство, страхотно направени графити и скрити малки съкровища. Излизаме за малко от очертания път на картата и виждам отворена врата на художническо ателие. Разпръснати навсякъде лежат рамки, инструменти, бои...А в дъното: с очила и съсредоточен поглед валенсианец рисува.

По същия начин подминаваме влюбени двойки, забързани монахини, виждаме безбройни улици с имена на поети и портокалови дръвчета, натежали от плодове. Красива, пъстра, пълна с живот, реалност, през която само вървиш ръка за ръка и разменяш целувки. В пълно, недостижимо спокойствие и блаженство.

Има толкова много за виждане. Градът не е много голям и всички ключови обекти са на приятно разстояние пеша една от друга, което може да бъде извървяно или през малките градски улички, или през градините на Турия (реката, чието корито е било отклонено, за да потъне мястото в спокойствие, условия за спорт и зеленина). Насочваме се към брега на морето, а по пътя ни се изпречват една след друга все по-красиви и подканващи градски гледки. 

Паркът на Турия (с малки изключения) е чист, просторен и пълен с живот. В единия ъгъл жена с азиатски черти упражнява сутрешното си тай чи, в другия някой прави упражнения, тренира на лостове или кара колело, хванал в ръка каишката на домашния си любимец. Хора бягат. Още хора бягат. След няколко дни и извървяни десетки километри си убеден: целият град бяга. Сутрин, в обедната почивка, след работа. Хората изглеждат мотивирани и постоянни в здравословните си усилия. Паркът изобилства от малки футболни игрища, пътеки за бягане и колела, дори места за бейзбол, ръгби и американски футбол. 

Човек се чувства зареден с енергия и живот, докато преминава по алеите- и малко засрамен, че в момента не е със спортни обувки и не може да се включи веднага, насред разходката си в масовия спортен живот.

Макар по много неща да прилича на Италия ,в която съм имала радостта да прекарам известно време, обкръжаващата среда е и близка, и различна. Растителните видове разко подчертават географските разлики- особено с дърветата и цветята, с които сме свикнали у дома. Масивни, гигантски фикусови дървета, дънери на jabillo, покрити със шипове, палми, портокалови дръвчета...(Не)позната красота от всеки ъгъл.

 Още е студено за влизане във водата, затова се наслаждаваме само на слънцето, местните "скулптори" , които ваят образи от пясък и лунния плажен пейзаж (индустриално подкрепен от факта, че във Валенсия е петото най-активно пристанище в Европа и най-голямото в Испания). Скоро огладняваме - изморени от километрите ходене и тежестта на стотици нови емоции и впечатления. Избираме си място на крайбрежната улица: заради вкусно изглеждащите ястия по масите и не на последно място: широката усмивка на трийсетина годишна колумбийка, която ни подканва да седнем. Още не знаем, че е колумбийка: някъде между ястията адаптираните ми по усет въпроси на италианско-испански завързват бегло познанство, от което разбираме, че вече от 15 години е във Валенсия и много й харесва, въпреки че й липсва Колумбия.

 По-нататък ще видим още много южноамериканци, явно търсещи икономическа опора и по-добър живот в една европейска държава, където могат свободно (макар и с модификации) да говорят езика си. Научаваме и как да похвалим храната си на нейния жаргон и с готовност повтаряме израза и по-нататък през престоя: Es muy ricco! (Много е вкусно/апетитно!).

Да, много вкусно: особено най-екзотичното и ястие, което ядох там (и което технически не се смята за истинска паеля, макар тези морски разновидности на оризовото ястие да се маркетират така пред туристите): Arroz negro или Черен ориз. Черен е, защото освен риба, миди и други морски дарове е приготвен и с мастилено-черното вещество, което калмарите отделят. Звучи странно и дори неприятно, но е изключително вкусно и подходящо за склонните да експериментират с храната хора.

Добре подкрепени продължаваме като откриватели да избираме наслуки уличка след уличка. Излизането от пристанищния район минава през по-бедните квартали на града, където заварваме по-малко ред и доста познати ни балкански тип улични пазарчета, където може да се намери всичко от дантелени покривки до гумени галоши.

 Обратно в историческия център за вниманието ни се борят пищни барокови фасади и стените на нови сгради, запълнени с изключително разнообразие от графити и съвременно градско изкуство. Валенсия прави впечатление на много артистичен град, с множество малки кътчета и изненади, които радват окото.

 

На другия ден е ред на Музея за изобразително изкуство, той е разположен близо до популярните кули Серанос (една от портите, през които се е влизало в едновремешния укрепен град). Входът е безплатен и снимането в музея е разрешено: рядко срещан полъх на музейна свобода. Испания е страна на отдадени католици и не се изненадвам, когато виждаме, че огромна част от колекцията на музея е религиозна живопис. Не липсват големи имена като любимия ми Бош, Веласкес и Гоя, но лично за мен най-голямата и приятна изненада бяха един куп по-малко известни испански художници като  и особено тези от XIX век. 

 

 На излизане от музея виждаме и част от местните сили на реда върху кон и натрапчивата миризма на тор от някои места в центъра моментално се сдобива с лице. Или по-скоро грива.

Валенсия е град, в който културните удоволствия много приятно и ненатрапчиво се смесват с по-лежерни и обикновени занимания. Едно от любимото ни сред тях веднага стана пиенето на сангрия: газирано-винена смес от алкохол, плодове и много лед. Лека, сладка и подходяща за дълги приятни разговори вечер, сангрията въври най-добре с разнообразните тапас (в общи линии: мезета), които варират от чинийка с маслини, през различни видове сирена и jamon, до малки сандвичи за разяждане.

Другата популярна напитка е Agua dе Valencia и в общи линни представлява фреш от портокал с просеко, джин и малко водка. Портокалите са логична съставка за питието, носещо името на града: Валенсия е пълна с портокалови дръвчета, които придават цвят и чар на безбройни малки градин и паркове из града.

Въпреки че е предимно свързван с Италия, сладкият живот (la dolce vita) според нас съвсем спокойно може да бъде и испанска запазена марка. Валенсия е град, който кипи от енергия и живот, въпреки икономическите трудности от последните години и скандалите за корупция, разтърсващи испанската преса. 

Като турист трудно можеш да разбереш, че градът изпитва затруднения по усмихнатите местни, които отзивчиво те обслужват дори техният английски да е лош, а твоят испански да прави първи стъпки на базата на учени други езици. Валенсия е пъстра смесица от местни и гости, мюсюлмани и католици, млади и стари, европейци,  американци, азиатци и африканци, младежи със скейтбордове и монахини в черно-белите си одежди.

Едно от най-емблематичните неща за града е модерният комплекс на Града на науката и изкуствата- една от основните цели на нашето посещение. Този мащабен проект за над един и половина милиарда евро е най-известен с Океанографския музей - комплекс от няколко големи аквариума, делфинариум, аудитории и купол с екзотични птици и едно от най-емблематичните места във Валенсия. 

Докато разлеждаш тематично направените зали на Oceanografico (Арктически води, Кариби, и тн) огромни стъклени тавани образуват гигантски аквариуми около и над теб, така че можеш да гледаш всичко: от морските звезди и медузите, до пъстрите океански риби, акулите и тюлените, докато те плуват около теб в една остъклена версия на живота в океана. Изключително красиво място, възпитаващо почитание към морската флора и фауна и жив интерес към животните и науката.

Не липсват и чисто туристически атракции: няколко пъти на ден има шоу в Делфинариума, в една от музейните зали има миниатюрен купол, в който се влиза само пълзейки, за да попаднеш в нещо като малък аквариум с прозрачни стени и таван, около който плуват риби и на определени интервали се генерират силни водни струи, за да усетиш завихрянията на вълните, които се случват в океана. На училищните групи се предлага възможност "Преспи при (аквариума с) акулите" за най-смелите и любознателни малки посетители.

Не по-малко интересен е интерактивният Музей на науката, където вместо да гледат артефакти зад витрини децата и възрастните могат активно да проверяват научните си познания и да откриват неща за света около себе си и физичните и билогични принципи, които го ръководят. Може дори да се изпробва какво е да бъдещ поствен в условия на нулева гравитация в сесии, разпределени през целия ден по специален график.

Стеф овековечи (поне до следващото минаване на гъбата по черната дъска) и името ми в музея, а денят на километри ходене и хиляди нови впечатления завърши с поредната кана студена сангрия и безметежни усмивки.

Преизпълнени с впечатления, на другия ден тепърва се включваме в безплатен тур на града, организиран от хостела, но неподготвеният ни колумбийски гид и лошият му английски общо взето ни остават с впечатлението че вече сме видяли всички ключови места в града и не ни стигат няколко бегли факта за тях: искаме да го опознаем много по-отблизо. Замечтаваме се какво ли е да живееш там.

Докато се чудим, нашият гид ни е завел на тясното площадче между две сгради и ни показва най-неочакваното нещо по време на тура. Не успява да ме изненада, защото съобщава „шокиращата новина” с около минута закъснение от гида на съседната туристическа група, който чувам като ехо на фона. Всъщност стоим под едно от най-популярните неща в града- статуя на мастурбиращ гаргойл: католически символ-назидание за плътските ексцесии и греха. Също така-  повод за много шеги сред туристите.

По-късно маршрутът минава покрай Кaтедралата, най-старата и най-добра орчатерия (място, където се сервира напиката орчата - Orxata на валенсиански диалект-, подобна на мляко на вкус и направена от вид ядки). Безплатната обиколка завършва при емблематичните Torres Serranos и покана все пак да дадем колкото пари преззеним, че турът заслужава. Като цяло не останахме особено доволни от претупаната и доброволно смелена ни информация и силно препоръчваме нормалните обиколки с професионален гид, ако искате наистина да се потопите в историята на града. За сметка на това пък се запознахме с много приятни хора, включително много симпатична американска двойка, която обикаля Европа от около 8 месеца и имаше доста хубави спомени от преживяванията си в София и Велико Търново.

Валенсия е град, в който може да се види много история и много настояще: катедрали до изпълнени с графити малки улички, музеи до пълни с живот малки площадчета, където в събота вечер можете да танцувате с други ентусиасти от града или просто да се любувате на атмосферата. Няколко прекрасно прекарани и щастливи дни, които те оставят жаден за още и още Сладък живот по испански.