Ars longa, vita brevis est

Баба Тодора - преди и сега

Изкуството, истински въздействащото изкуство надхвърля границите на времето. Да видиш как животът се е отразил на тленната форма до вечния образ (уловен в един портрет) е  забележителен момент, който истински ме вълнува...

Наскоро се разходихме до Кюстендил и напълно се убедих в това в Художествената галерия в града. Там има постоянна изложба с някои от най-въздействащите творби на Владимир Димитров-Майстора.

Колкото и качествена да е една отпечатана репродукция от гледна точка на цветове и детайли, нищо не може да се сравни с гледането на една истински добра картина на живо. Това, което сте виждали като образ не може по никакъв начин да се сравни с релефа на мазките, атмосферата, възможността да стъпиш напред и да се вгледаш в почти живите очи на добрия портрет.

Лично за мен контрастът със съвременните творби, изложени временно в галерията беше много голям и предпочитам много повече класиката, но това е една друга тема. 

Най-интересното в посещението всъщност беше изключително милата дама в галерията, която явно по някакъв начин усети, че не просто разглеждам, а истински се вълнувам от видяното. 

На въпроса "Искате ли да видите един от моделите в днешни дни до портрета й от Майстора?" просто нямаше как да откажа. Когато ми предложиха да ми пратят снимката по email вече искрено зяпнах от удивление. Това е нещо, което за пръв път ми се случва и ми направи много силно впечатление. Жената на снимката най-горе е Баба Тодора и на младини е позирала на Майстора за един от най-известните му портрети от серията "Мома", която ги прави известен.

Искрено се радвам като видя хора, които си горят в работата и се адаптират към новостите в името на това да се грижат за това, което им е поверено. От адреса на мейла разбирам, че пълното име на дамата, която ми изпрати снимката се казва Бойка Велинова. Сърдечно й благодаря!