Най-дългият ден...

Най-дългият ден започна в 3 сутринта на 11 септември и завърши трийсетина 4аса по-късно, някъде към..10 вечерта на същия ден:) Lose and hour, gain an hour...и така почти до другия край на света.

Още в самолета имах уникалната възможност да седя до две възрастни дами, които бяха достатъчно мили да ми обяснят какво е това стафиди, кола лайт (О, ама вие имате и в Бългерия...!), и че Латвия (не) ни е съседна държава...След това във Вашингтон тъкмо почнах да се замислям с "Бак"ли ми започваше фамилията, когато осъзнах, че проблемът не е в моята памет, а просто служителката на летището беше твърдо решена да чете кирилицата ВАС...според каноните на своята азбука, въпреки че от паспортната служба по безобразно услужлив начин са й оставили отдолу "VASileva" за по-голяма яснота.

Красотата на Сиатъл докато се приготвяхме да кацаме по залез слънце изтри всички тези моменти: езеро, небостъргач, езеро, небостъргач: перфектно съчетание на човек и природа... Маааалко по-перфектно от съчетанието човек-американска митница, вследствие на което ми изгубиха куфара със всичките ми дрехи и книги...но да се надяваме ,че късметът ми работи в моя полза. Ако не: ще ви държа в течение как върви делото Vаsileva vs The-blond-b***-at-the-airport, заради която ми тръгнаха всички проблеми с багажа. Както и да е, дълга история. А и те тук и без това за всичко си се съдят: защо и аз да не му тегля един иск за емоционални щети. Вътре ми беше учебника по Allgemeine Biologie и сешоара ебаси, трябва да си запиша час при терапевт, за да преодолея травмата.

Стискам палци и моля: стискайте и вие:)