(Super)size does matter

Раят на консуматорското общество е тук на земята. В добрите стари Ю Ес енд Ей! Купувай, купувай, купувай...От приложението с най-актуалните намаления в местния вестник до гигантското меню от мазна вселенска гнус в МакДоналдс, всичко тук е готово да бъде консумирано, изхрърлено и заменено за по-ново. Да си ходиш с дънките от преди 3 лета е висша форма на носталгия или по-скоро липса на средства. Цената на една стока може да падне главоломно, когато тя спре да бъде супер актуална и току виж си открил, че мексиканката, която ти мие пода на банята носи бельо на Victoria's Secret и кара по-прилична кола от братовчед ти живеещ на 10 мин от центъра на София.

Ааа, и да не забравяме най-важното: колкото повече, толкова повече!Защо да не дадеш примерно 60 цента отгоре за двойно по-голямо меню, вместо да нагъваш някви умрели салати. И кой за бога би си купил малка опаковка фъстъчено масло като може да си вземе (почти единствено предлагания) огоромен вариант и да си докара диабет 4 пъти по-бързо...Какво му плащаш?


На снимката съм сложила за мащаб парфюм купен в Европа с мизерните 125 мл течност. Той между другото е и единственото нормално за нашите стандарти количество: тук всичко просто е малко по-така. Пастата за зъби на вашето внимание е завидните 221 гр и е точно от китката до лакътя ми на дължина. Киселото мляко, уловено от фотографа е в опаковка от 908гр, колкото между другото са и всички опаковки с чипсове в тази къща. Шампоанът е 473-милиметров, а портокаловият сок: в кутия от 1.89 л. Слава богу, всички тези неща ги пише в скоби за по-лесно справяне с мъчителните за европейския мозък*(онзи дъждовния Остров не го броим) унции, галони и пинти, иначе не знам. Като цяло се чувствам като една малка Алиса в страната на US чудесата...

А аз просто искам да пия легално една бира...