Концертно

Онзи ден както си гледах филмче след лекциите получих sms "нали идваш с нас на концерта?". Нито знаех какъв концерт има, нито понеделник вечер беше най-подходящото време да изляза до незнайно кога сутринта. Естествено, веднага се съгласих !

Бяхме малка, но широко застъпена откъм националности група: парагваец, германец, финландец и аз. Three inches of blood подгряха публиката, която беше нечовешки яка. Сиатълци знаят как да правят унищожителни концерти и този път не беше изключение. Не бях виждала пого, което започва помитащо с първата песен на... подгряващата група и е не пред сцената, а до ръба на издигнатата част, зад която са нещо като сепарета !?!Атмосферата беше страхотна и групите съще не пропуснаха да отбележат, че такова животно като сиатълския фен ...просто няма.



За съжаление някои бяха животни в абсолютно буквалния смисъл на думата. Леко пропуснах да забележа, че и преди, и след като излязоха The Black Dahlia Murder, момичета в погото тук просто няма...Съответно никой не очаква да има и не пази никого, както се случва по концерти у нас (и като цяло на Балканите). Паднеш ли в такова пого е без преувеличение борба на живот и смърт да изпълзиш на безопасно разстояние. Не си усещам доста голяма част от краката, НО беше суууууууууупер!

И между другото ме удари на лека носталгия. Клубът беше нещо средно между Swingin' hall и доста по-голямо ( и по-добре проветрено) 3 уши и цялата атмосфера и типа хора, които бяха дошли по особено приятен начин ми напомни за родните концертни преживявания. По едно време можех да се закълна, че съм в България, и само заради английската реч това усещане на моменти избледняваше. Да не говорим, че местенцето (което между другото е един от най-популярните сиатълски клубове за по-тежка и алтернативна музика) носеше името на роден клуб...El corazon:))

E, както се досещате: само името...