She eyes me like a Pisces when I am weak
Просто вече беше срамота! Денят някак си предразполагаше най-накрая да го направя и затова реших: отивам до къщата на Кърт Кобейн.
Тя е тук в Сиатъл: на другия край на езерото, до което живея (ез. Вашингтон). Предните няколко пъти като исках да отида все нещо ставаше...Но днес беше нетипично слънчев и типитчно приятен сиатълски ден, тъй че се отправих с бодра крачка към въпросния номер 171, Washington Blvd E.
:) На това му казвам служител на реда! Чете мисли, носи мустаци като бийсти бойс и те праща точно, където ти трябва. След като повървях половин километър, вече нямаше
нужда да се оглеждам за номера: просто тръгнах в посока на хората с фотоапарати... Е, сега! Не си представяйте тълпи! 5-6 души минаха снимайки докато бях там и размазвайки се от кеф на пейката отстрани. Тя цялата е изписана с послания от феновете и кой каквото остави: пари, цигара, цветя, борови клонки(?!), бира...Да поседиш на нея слушайки любимата си песен на Нирвана (Lithium) e наистина невероятно изживяване: гледаш къщата, в която Кърт е прекарал последните си дни, слушаш музиката му и седиш на мястото, на което кой знае колко пъти Кортни се е търкаляла в несвяст докато осъзнае, че й остават само няколко метра до входната врата...Нечовешко!
Самата къща е с висока порта и зид отпред,
дървена ограда от лявата страна и гора/растения отзад и отдясно. От пейката се вижда доволно втория етаж, но вместо да си промушвам апарата над зида -както едни младежи упорито се опитваха- просто отидох на успоредната (39та) улица. Понеже къщата е разположена в долната част на склона, от по-високо разположената 39та се вижда почти целия двор...Е, трябва първо малко оff-road в едни храсти де, ама тва са подробности;)
Хората, които сега живеят там явно са свикнали на какви ли не дебили
драскащи по оградата им в опит да се покатерят и погледнат. Със сигурност е имало и ентусиасти да разгледат още по-отблизо, тъй че не ги виня, че така са се позаградили. Но както виждате не е невъзможно да се погледне, пък и е малко нещо предизвикателство. Taка де: throw down your umbilical noose so I can climb right back;)
Тя е тук в Сиатъл: на другия край на езерото, до което живея (ез. Вашингтон). Предните няколко пъти като исках да отида все нещо ставаше...Но днес беше нетипично слънчев и типитчно приятен сиатълски ден, тъй че се отправих с бодра крачка към въпросния номер 171, Washington Blvd E.
"E"-то накрая може би ви изглежда излишно, но
не се заблуждавайте Washington Blvd и Washington Blvd E са си две самостоятелни улици. Едната започва изведнъж от другата и всяка има своя номер 171...естествено на няколко километра разстояние един от друг и в противоположни посоки. Тъй че намирането се превърна в част от удоволствието и цялостната атмосфера на моя малък меломански поход. Снимките са от брега на езерото и приятната разходка в търсене на правилното място.
Вече поела в правилната посока реших за всеки случай да питам един полицай, който беше наблизо "Сър, къде почва Washington Blvd E?"
-Продължи натам, при парк Дени Уейн ...
-Аааа! Точно той ми трябва...
В този момент вместо да продължи да обяснява за парка или улицата, за която го питах, полицаят просто се усмихна и каза:
-Оооо, ти търсиш къщата на Кърт Кобейн!? Продължи по-надолу по улицата и завий в ляво от парка...
не се заблуждавайте Washington Blvd и Washington Blvd E са си две самостоятелни улици. Едната започва изведнъж от другата и всяка има своя номер 171...естествено на няколко километра разстояние един от друг и в противоположни посоки. Тъй че намирането се превърна в част от удоволствието и цялостната атмосфера на моя малък меломански поход. Снимките са от брега на езерото и приятната разходка в търсене на правилното място.Вече поела в правилната посока реших за всеки случай да питам един полицай, който беше наблизо "Сър, къде почва Washington Blvd E?"
-Продължи натам, при парк Дени Уейн ...
-Аааа! Точно той ми трябва...
В този момент вместо да продължи да обяснява за парка или улицата, за която го питах, полицаят просто се усмихна и каза:
-Оооо, ти търсиш къщата на Кърт Кобейн!? Продължи по-надолу по улицата и завий в ляво от парка...
:) На това му казвам служител на реда! Чете мисли, носи мустаци като бийсти бойс и те праща точно, където ти трябва. След като повървях половин километър, вече нямаше
нужда да се оглеждам за номера: просто тръгнах в посока на хората с фотоапарати... Е, сега! Не си представяйте тълпи! 5-6 души минаха снимайки докато бях там и размазвайки се от кеф на пейката отстрани. Тя цялата е изписана с послания от феновете и кой каквото остави: пари, цигара, цветя, борови клонки(?!), бира...Да поседиш на нея слушайки любимата си песен на Нирвана (Lithium) e наистина невероятно изживяване: гледаш къщата, в която Кърт е прекарал последните си дни, слушаш музиката му и седиш на мястото, на което кой знае колко пъти Кортни се е търкаляла в несвяст докато осъзнае, че й остават само няколко метра до входната врата...Нечовешко!Самата къща е с висока порта и зид отпред,
дървена ограда от лявата страна и гора/растения отзад и отдясно. От пейката се вижда доволно втория етаж, но вместо да си промушвам апарата над зида -както едни младежи упорито се опитваха- просто отидох на успоредната (39та) улица. Понеже къщата е разположена в долната част на склона, от по-високо разположената 39та се вижда почти целия двор...Е, трябва първо малко оff-road в едни храсти де, ама тва са подробности;)Хората, които сега живеят там явно са свикнали на какви ли не дебили
драскащи по оградата им в опит да се покатерят и погледнат. Със сигурност е имало и ентусиасти да разгледат още по-отблизо, тъй че не ги виня, че така са се позаградили. Но както виждате не е невъзможно да се погледне, пък и е малко нещо предизвикателство. Taка де: throw down your umbilical noose so I can climb right back;)he was born scentless and senseless
he was born a scentless apprentice
Ебаси якото.
ReplyDelete