Tu vuo fa l'Americano...'mericano....'mericano

Много неща ме бяха питали досега относно произхода ми, но едно от любимите ми - дали съм словенка (заради червената коса? Не знам, не питайте), днес беше безапелационно надминато. Чудех се защо като си говорехме с проф. Ейкъф за Др. Стрейнджлав и други любопитни неща, все нещо питаше за италианската политика и от време на време използваше "вас", "вашите" и пр. След което ме хвърли в оркестъра с въпроса от коя част на Италия съм точно...

Firenze, caro! Поне по душа!

Иначе днес с тези сърчица някой беше застлал целия път от нашето общежитие до Червения площад (мда, така си му викаме) на университета. Едно псевдо-Италианско лети към теб, professore: за разведряването на деня ми с последното нещо, което би ми дошло на ум да се нарека:)) И две за Естел и Стюарт, че ми помагат с нещото, за което от толкова време си мечтая...

Малките неща могат да направят деня много голям! Grazie!