ЕндорфИННА година

Животът е твърде кратък, за да живееш еднакво години наред. Поглеждайки назад към 2009, виждам, че тя няма нищо общо с бясно препускащата 2008 , нито с вълнуващо пълната с пътеществия и новости 2007 и не по-малко различния низ от цифри преди това. Всяка е трудна за себе си, но и всяка има своите безкрайно красиви моменти: без първото няма как да оценим второто, така или иначе...

Пътищата, криволичещи през пищното тяло на 2009 бяха по-малко и по-кратки отколкото повелява компаса ми през последните години, но за сметка на това пък се запечатаха решително върху онази- хубавата карта, по която сами чертаем живота си. Северната красота на Норвегия проникна дълбоко под епителната ми тъкан, за да докосне онези нишки на домашен уют, които за 22 години нищо в пошлата ни действителност тук не можа да запали. След много приятелски убеждения реших да напиша за преживяването и така се случи, че (както всички хубави неща) неочаквано и без много зор се сбъдна нещо, което дотогава бе само сън: името на Инка под снимки в National Geographic. Малка миша стъпка към голяма детска мечта- check!

В единствената друга дестинация извън красотата на родните езера, планини, гори и паланки: Истанбул разтвори космополитната си паст за седмица блаженна балканска лудост, в която трябваше да си кажем едно дружно чао с хората, с които споделихме Американската мечта. С много румънски хъс, сръбска креативност в псувните, баш леп македонски чар и перверзен монголски хумор отмина и този период от живота ми, споделен с група вдъхновяващо луди хора, много от които (ама истински!) ще ми липсват!

А, да, приключи и великата академична епопея на забавените. Да, забавени, защото след глътката брутално живителен академичен въздух (там където наистина го има), връщането в СУ е като пътуване назад във времето. Пътуване сливащо цифри, за да "наваксаш" време, което не ти признават караш 4 семестъра за 1 година, 24 изпита- за 2 сесии, 1 тога фиаско- за чудо и приказ...

Извън тези малки завършеци, един японски концерт постави най-красивото ново начало. Начало с обърнати таксита и целувки на кръстопът като във филмите. Толкова отнасящи главата, че превърнаха годината, която очаквах да е най-трудната (покрай целия академичен стрес и емоционални остатъци от предишни грешки) в най- омагьосващо изнизалата се под невярващия ми поглед досега. Имаше и трудни моменти, но без тях човек нищо не може да научи, камо ли оцени. Ендорфинът ги затрива мигновенно веднага щом бъдат решени. Голям разбойник е този ендорфин- обикновенно уж за кратко се задържа, но тази година почти без изключения мина цялата под живителния му ефект. Като игра, предизвикателство или просто песен на Дийн Мартин. Като утрешен дъх секнал в мечта за снежно приключение. Като хоризонт застинал пред теб в цялата си прелест готов да бъде заснет. Като тук и сега, с теб. 1