11 коментара
  1. Гугълнах младежа. На ред е, като свърши сесията :-)

    ReplyDelete
  2. oцеля, а?! ще се пробвам, обещавам. после може да обсъдим "защо (не)харесвам насилието във филмите" или нещо такова :)

    ReplyDelete
  3. Дарио - (P)RESIDENT EVIL!

    ReplyDelete
  4. хе, насилието е точно за там: за филмите. Извън екрана вече не изпитвам никакво влечение към него.

    Нещо като принципа на Кейт Уинслет в Quills :)

    (P)resident death :)

    ReplyDelete
  5. ще му хвърля един поглед и аз

    ReplyDelete
  6. почнете с нещо силно като Profondo rosso! Предупреждавам, че Ардженто е особен и ляга на сърце основно на любителите на жанра. Не очаквайте високо изкуство защото може да останете разочаровани :)

    ReplyDelete
  7. Ранния Дарио е истински поет на филмовия ужас!

    ReplyDelete
  8. Ем... гледах suspiria и много съжалявам...

    ReplyDelete
  9. e, aз ви предупредих, че не допада на всеки (трябва да имаш поне малко страст за бутафорността на жанра) и че НЕ трябва да очаквате високо изкуство :)

    ReplyDelete
  10. ами аз харесвам ужаси, но не мога да ги харесвам, ако нямат замисъл (да, без майтап). Дори да създадеш брилянтна атмосфера без да заложиш някакъв оригинален сюжет, то поне да направиш черна комедия.

    ReplyDelete
  11. ами с изключение на брилянтния Зората на мъртвите и истинският ужас зад Тексаското клане (впрочем и Психо) повечето сюжети са повече или по-малко клише или homage към стари оригинали: задължително условие на жанровото кино.

    Така че класическата тема за вещерството мисля че печели немалко от интерпретацията на Ардженто като сюжет. Атмосферно и визуално мисля че е видимо колко далече се стига в Суспирия

    ReplyDelete

Post a Comment