Teaser: Ti piace Argento?
Само още 3 филма и с кърваво недоволство ще се наложи да затворя една от най-вълнуващите глави в съприкосновението ми с киното. Пълната филмография на Дарио Ардженто - капка по капка и писък по писък върви към своя край. А аз макар и понякога разочарована, продължавам да превивам гръб в покорен поклон.
Гугълнах младежа. На ред е, като свърши сесията :-)
ReplyDeleteoцеля, а?! ще се пробвам, обещавам. после може да обсъдим "защо (не)харесвам насилието във филмите" или нещо такова :)
ReplyDeleteДарио - (P)RESIDENT EVIL!
ReplyDeleteхе, насилието е точно за там: за филмите. Извън екрана вече не изпитвам никакво влечение към него.
ReplyDeleteНещо като принципа на Кейт Уинслет в Quills :)
(P)resident death :)
ще му хвърля един поглед и аз
ReplyDeleteпочнете с нещо силно като Profondo rosso! Предупреждавам, че Ардженто е особен и ляга на сърце основно на любителите на жанра. Не очаквайте високо изкуство защото може да останете разочаровани :)
ReplyDeleteРанния Дарио е истински поет на филмовия ужас!
ReplyDeleteЕм... гледах suspiria и много съжалявам...
ReplyDeletee, aз ви предупредих, че не допада на всеки (трябва да имаш поне малко страст за бутафорността на жанра) и че НЕ трябва да очаквате високо изкуство :)
ReplyDeleteами аз харесвам ужаси, но не мога да ги харесвам, ако нямат замисъл (да, без майтап). Дори да създадеш брилянтна атмосфера без да заложиш някакъв оригинален сюжет, то поне да направиш черна комедия.
ReplyDeleteами с изключение на брилянтния Зората на мъртвите и истинският ужас зад Тексаското клане (впрочем и Психо) повечето сюжети са повече или по-малко клише или homage към стари оригинали: задължително условие на жанровото кино.
ReplyDeleteТака че класическата тема за вещерството мисля че печели немалко от интерпретацията на Ардженто като сюжет. Атмосферно и визуално мисля че е видимо колко далече се стига в Суспирия