Принцеса Фризер ще ви разтопи

 Снимки: взети от официалната страница на Принцеса Фризер

"Добре, че са черните вицове, за да можем от време на време да си казваме истината". 

Не си спомням кой и кога го беше подхърлил в един разговор, но е ужасно вярно: понякога хуморът е безгрижен/груб/краен/приятен/абсурден/хаплив/закачлив отдушник за мисли и емоции, които иначе не са никак леки: нито за признаване, нито за обмисляне.

Принцеса Фризер е един театрално-анимационен проект, който този понеделник ми припомни колко интересни, хубави и важни неща, можем да си кажем докато привидно се смеем на нещо съвсем различно. Постановката е минималистична: една чаровна актриса разказва с лице и думи за митичния градски образ - Принцеса Фризер, приятелите й близнаците (родени с три дни разлика) Живко и Трупчо и цяла менажерия от анимационно-абсурдни по особено сладък начин приятели/животни - октопод, охлюв, пиявица, рошав глух прилеп и преливаща от дар слово златна рибка.

Фантастичните елементи размиват границата между театър и анимация, защото докато Мануела Саркисян води историята с гласовете, мислите и ситуациите, в които необикновените герои попадат, страхотно свежите рисунки на Христо Тренев превръщат думите в комиксови каламбури и рисувани закачки, които само допълват текста и добавят нови слоеве нестандартен хумор. Музиката също е с авторски привкус специално за сюжетната нишка свързана с мечтата за (бъдещето на) ЕС, Петър Йорданов-Бъни прави няколко модерни аранжимента и интерпретации на Одата на радостта. 

Още по-хубавото за мен беше, че зад много от шегите имаше и доста сериозни истини, за които не винаги се замисляме: за характерите на хората, за лицемерието и искреността, за това колко важно е да вярваме в себе си и да обичаме не само другите, но и човека в огледалото- независимо от малките странностти и несъвършенства, които всеки носи със себе си. 

"Има два вида хора: едните се самообичат...другите се самоубиват"

Да, дори такива бая сериозни истини, могат да бъдат погледнати откъм хумористичната им страна.

"По принцип всички мечти се раждат с остра сърдечна недостатъчност.  За да живеят достатъчно дълго и да се сбъднат, им трябва поне едно сърце, което да ги мечтае денонощно...Защото аман от несериозно отношение! За Бога, или живей мечтата си, или я остави да умре! И в двата случая се иска много кураж! (Валя Петкова)".

Ей такива разтапящи въображението и вярни мисли можете да чуете покрай абсурдно-забавния свят, в който е съвсем нормално да попаднете на неща като: масажът на скалп от домашен октопод, който изпада в депресия и слуша Тото Котуньо; сблъсъкът на темпераменти и семейните войни когато се влюбят домашният охлюв Буцефал (лишен от наследство и черупка) и Искра- пиявица от стар медицински род...

Да не говорим за мечтата за Обединени Европейски Щати, която се отдалечава все повече на хоризонта, като кораб, тръгнал към полярния кръг. Като колега-европеист авторът на този анимационен епос знае до къде би могла да стигне европейската мечта, но можем ли ние всички да я мечтаем достатъчно смело? Не са лесни тези въпроси...

Затова: оглеждайте се за следващото представление и се посмейте на воля- над истините за живота и най-вече: над себе си. Полезно е!