Най-вълнуващото пътуване с "Отбор Вики": Ден 2

След първия ни ден на път, изпълнен с движение, състезание по пейнтбол и плуване, решаваме, че пътуването ни ще продължи с малко по-различен вид приключение. Решаваме да направим своя интерпретация на филма "Булката беглец". Идеята се ражда, докато разглеждаме възможни маршрути и погледът ни попада върху Асеновград- столицата на Булчинските рокли у нас. 

Преминаваме през най-различни идеи, включително варианта да пробваме само крайно скандални рокли от най-спиращите дъха примери по витрините: с огромни ярко зелени волани, злато, дантели и други причиняващи епилепсия детайли по дизайна, но в крайна сметка решаваме да бъдем сериозни (доколкото можем) и да се спрем на истински красиви модели.

Магазинът, в който се развихряме се казва Александра и целият отбор много благодари на търпеливите и усмихнати хора, които ни дадоха своето разрешение не само да изпробваме нежните и много красиви рокли там, но и да направим безброй дубли нагоре-надолу по стълбите, на улицата, с колата и къде ли не. Хората наоколо с интерес и усмивка следяха развитието на нещата, а едно сладко малко момиче дори ни спря и поиска да се снимаме. Не че ни липсваха снимки в този момент: Синдромът на жената в бяла рокля е с основни симптоми: еуфория, добро настроение и повече снимки за два часа, отколкото за последните десет години...

 Толкова се забавляваме, че забравяме за първоначалната идея за снимка как четирите тичаме с роклите пред или след оператора ни. Заредени с всичката тази положителна енергия се отправяме към място, което съвсем ни откъсва от реалността.

Край село Равадиново близо до Созопол се намира замъкът с поетичното име "Влюбен във вятъра". За разлика от вековните си братовчеди на Запад, това място няма натрупана история, но за сметка на това залага на безкрайно живописни кътчета, статуи, витражи, смесица от източни и западни елементи и великолепен парк, пълен със скулптури, цветя, пауни, зайци и др. За няколко часа забравяш напълно къде си- сякаш времето е спряло, а мозъкът черпи с пълни шепи нови впечатления и изобилие от всякакви детайли.

 "Влюбен във вятъра" е смесица от много (понякога противоречащи си) неща- културен ремикс, озвучен с версии съвременни хитове, изпълнени като средновековни песни. 

Дори няма значение колко архитектурно и исторически несъвместими неща има в замъка край Равадиново: цялостното изживяване там е страшно интересно, а мащабите на проекта (който продължава да се доизгражда) са доста впечатляващи не само с външния вид, но и с каузата да се дава работа на хора от района с нелек живот зад гърба им.

Атракция, която безспорно си заслужава да се посети и която обикаляме с безбройно поватаряне на "Ооо!", "А!", "Вижте това!". Стоим за малко край езерото с лебедите (бели и черни), разглеждаме фазаните, зайците, клетки с папагали и какви ли не животни. Криси снима как лебед прави фотобомба на друг лебед и как паун скача във въздуха. С две думи: Очаровани сме! Целуваме по една каменна жаба и денят ни като принцеси завършва подобаващо.  

След това потегляме пълни с впечатления (и снимки), спираме само за малко по пътя, за снимка с хладното, но безкрайно красиво море. Както се казва: Пишем Тeam Vicky и си тръгваме. 

Остава ни само да се приберем и да се отдадем на смях и разговори. "В смисъл": много смях и много разговори. Особено как трябва да започнем да събираме по левче всеки път, когато някой несъзнателно прибегне до най-масовия паразитен израз в нашия отбор ("в смисъл"). Чуваме още колоритни истории от Хриси, този път за стокилограмовата домакинка на общежитие, която се катери по балконите като лелче-нинджа. Вечерта минава неусетно в смях и разговори. Както и в гледане на съзвездия и разпознаването им (с помощта на приложението Night sky, което много се харесва на Вики). 

Всичко това- със смокиново сладко, разбира се. "В смисъл".