Trace - the treasure race

 Снимки: Константина Василева

Тази година ми се размина Legion run-a: поне като състезател. Mакар че преминах през половината препятствия тичайки и снимайки(до където може да се стигне без да покажеш как се мяташ...в реката и калта). Уж трябваше да е много трудно и само за хора с брутална физическа подготовка, а се оказа че забавлението е напълно достъпно и не е невъзможно да изминеш трасето дори ако не си с подготовка за US Marine corps. 

Малко Legion run

Докато надъхана за догодина вече обмислях да си направим женски отбор, Цвети изненадващо ми писа за друго предизвикателство наречено Trace. Дори не изчетох цялата информация: "treasure race" и "логически и физически предизвикателства" беше повече от достатъчно за едно светкавично изстреляно "С вас съм!" и присъединяване към отбор, който тръгна от името The Jon Snows (because we know nothin' :) и стигна до обещаващото... Айляци с амнезия... Забравих защо...

Сега, няколко дни след завърщването на предизвикателството, ако трябва да го опиша с две думи те биха били: страшно забавно!

Положителните страни

• Целият замисъл за трасе, по което се придвижваш след разгадаване на логически задачки и мисловни пъзели ми харесва страшно много. Скаутските елементи с ориентирането, някои от доста оригиналните решения и комбинацията от физически и мисловни препятствия бяха забавно предизвикателство за тялото и ума.
• 
• Хареса ми да сме отбор, в който всеки е добър в определено нещо и дори един или двама да не могат да се сетят за правилните отговори, все някой от останалите успява да схване логиката и да разреши задачката
• 
• Хареса ми да се бия с (дунапренен) меч. Даже се замислям дали някъде няма тренировки за това (след като така и не успях да запиша пустата фехтовка в СУ).
• Хареса ми трасето със скокчета за колела в Ловния парк- някой път ми се ще да се върна с колело.
•  Харесва ми и игрите на думи TR-ACE (Treasure race), както и Trace/трасе :) 

• Харесаха ми хората, с които се разминавахме, подтичвайки между препятствията: усмихнати, надъхани, съобразяващи бързо как да продължат напред и с чувство за хумор
• Хареса ми, че най-накрая разбрах какви бяха онези хора преди две години, които тичаха из парка с лист хартия в ръка, а ние със Стеф се разхождахме недоумяващи и се чудехме какво по дяволите става. Това е от онези хубави моменти, когато ставаш част от нещо, с което случайно си се сблъскал преди, а сега по ирония на съдбата си участник в него.
• Хареса ми състезателният елемент и идеята за надпревара във времето с други отбори: макар че реално погледнато ние дори не се опитвахме. Тук-таме потичахме малко от кумова срама, но много повече пъти се разхождахме все едно сме на излет в гората. 
• Удоволствието обаче беше изцяло според принципа на Пиер дьо Кубертен: "Важна е не победата, а участието.". За забавлението. За откривателството. За спирането за поредна снимка някъде. Или за да се изредим целия отбор на препятствието с мечовете- защото просто ни е весело, нищо че беше достатъчно един да го мине. Да завършиш на девето място след цялата тази лежерност и бегли опити за джогинг на открито между препятствията си беше направо супер.

Неща, които могат да се направят и по-добре

• Нормално е само отборът, пристигнал първи да изрови и отключи ковчежето с наградата. Те са си го заслужили. За мен обаче беше пропуск в организацията, че така на следващите отбори се отнема цяло едно последно препятствие: да видят дали правилно са разшифровали задачите, които са нужни за отключването на това ковчеже. Това си е изпитание само по себе си и може дори значително да размести местата на отборите, които пристигат след първия. Пък и отнема от кефа да видиш сам (без да ти казват решението) дали правилно си се справил със задачата.
• Разбирам че разбъркването на поредността в предстоящите препятствия е важно, за да не се струпат един куп отбори на едно и също място. Според мен обаче може да се поработи върху поредността на задачите: няколко пъти изгубихме излишно време и енергия само защото препятствие А в горния край на парка е последвано от препятствие Б, което е в долния и след това води до задача В, която пак е горе. Това въртене като изоглави напред-назад малко уморява и разваля удоволствието: един що годе последователно описан кръг/триъгълник/квадрат от една задача към друга (всеки отбор ще започне от различна отправна точка, разбира се) ще е много по-приятен и смислен за игра от безкрайния зиг-заг, който се наложи да правим с последните си задачки. 
• Ваучерът за Dextrophobia rooms звучи забавно, но според мен на базата на платените пари за участие би могло да има и по-привлекателни награди. Да подариш изживяване винаги е по-добро от това да подариш предмет, но шансът участниците в подобно състезание вече да са изпробвали Dextrophobia е голям. Има достатъчно интересни книги с логически главоблъсканици, 3D пъзели и тн, които могат да бъдат добавени за всеки от участниците в спечелилия отбор. Сещам се също и за комплектите с неща за оцеляване на Беър Грилс, които също донякъде са подходящи за тематиката на играта.

Какъв TRACE ми се ще да изиграя?

Лично на мен ми се ще да изиграя и една по-hardcore версия на Trace с наистина трудни задачи. Реално почти нямаше загадка, която да отнеме повече от 2-3 мин за решаване (без да броим една, на която зациклихме за поне 10тина минути). 

Останалото време беше изцяло погълнато от търсене на точки по картата (мащабът беше объркващ за някои, които са разположени твърде близо една до друга) и изминаване отново и отново на едни и същи разстояния до повтарящи се дестинации със странна поредност (първо отиваш до много далечна, връщаш се отново наблизо и след това пак си по-близо до отдалечената точка). 

И това си има предимства: не се бавиш със самите задачи, по-динамично е и всички рано, или късно се придвижват напред.  Много от задачките обаче са познати главоблъсканици (или техни вариации) и шансът вече да си решавал подобна е голям, ако се интересуваш от подобни предизвикателства. 

Би ми било много интересно ако има и състезание с адски трудни задачи, да кажем за Търсачи-ветерани: състезание, в което изобщо не е ясно дали всички ще могат да решат главоблъсканиците. Ако това е съчетано с повече и по-трудни физически препятствия, мисля че може да се получи едно неповторимо изживяване. По-трудно, но и още по-изпълнено с предизвикателство и задоволство накрая.

Дали бих отишла отново на Trace? Aбсолютно Да :)