Морски уикенд в Rocamar

Страшно много обичам морето още от дете. Успокоява ме, усмихва ме, освобождава ме от всички грижи - далече от шумните тълпи, гръмката музика и нестихващите потоци туристи. Наскоро даже бях писала точно за застрояването и нуждата от изчистена, добре премислена концепция, когато става дума за развиване на хубавия вид туризъм. И понеже съдбата винаги подхожда с чувство за хумор към мен: съвсем скоро след като описах морските си мисли и критични виждания, получих покана да видя апартхотел Rocamar в Царево. Приех това като възможност да видя една позабравена страна на летните почивки.

След няколко морски сезона, прекарани мобилно и леко, почти изцяло под открито небе, в петък след работа потеглихме към Царево с любопитство и остра нужда от почивка и зареждане с енергия. Излизането от София беше съпроводено от ужасно задръстване заради ремонтните дейности в началото на магистралата, които бяха създали еднолентова тапа, движеща се със скоростта на контузен охлюв. Новият албум на Prodigy се изниза почти целия преди да изобщо да достигнем 10ти километър, но пък след това нервите и работното напрежение бързо се изпариха. Oстаналото е много Кийт Флинт, малко сандвичи и обилна доза Are we there yet?

Много се радвам, когато от хотела се обаждат да ни предложат малко указания как да стигнем, защото вече минава 23 и батерията може и да не ми стигне да проследя как се движим във Foursquare. Оказва се сравнително лесно да намерим сградата на плаж Нестинарка, макар че има някои тънкости в завоите на T-образните кръстовища. 

Не след дълго вече държим ключа от стаята в ръка. Пътуването след работа е уморително и нямаме търпение за почивка. Преди това обаче отваряме изненадано очи. Съвсем бях забравила, че идваме в апарт-хотел: смесица от стандартен хотел и наемане на апартамент с всичко необходимо да останеш за по-дълго: включително напълно обзаведена кухня. Всичко е много широко и бяло. 

Имаме си две тераси и преди дори да изляза на някоя от тях вече съм абсолютно спечелена от купата по средата на масата, пълна с Големи. Сочни. Ягоди.

Режим почивка- активиран!

Още преди да си вземем кафе на другата сутрин вече си прекарваме много добре. Топло и приятно е още от сутринта, въздухът има онзи характерен солен мирис и сме на плажа няколко минути след излизане от стаята. 

Веднага присвивам очи и се опитвам да пресметна разстоянието. Стеф отсъжда по мъжки авторитетно, че със сигурност има 100 метра от водата. Google maps го потвърждава. Всички правила са спазени и приятната червена сграда е в правилното съотношение- достатъчно близо до морето, но и правилно далече. 

Намираме типично морско синьо-бяло барче, за стартиращото деня кафе.

Вълшебно спокойно е. Едно от предимствата по това време (винаги правим моретата си преди активния сезон или около края му) е, че има малко хора и много море. Време е за планиране.  

Един от големите плюсове  на хотела е локацията: намираме се в квартал Василико. Това е старото име на Царево - градчето е прекръстено с новото си име в чест на Борис III преди Втората световна война. Oколо самото Царево са две места, на които ни харесва да плажуваме: Арапя и Корал. 

Всеки ден спокойно можеш да си на различно място- чак съжалявам, че сме дошли в компактен вариант само за един уикенд. Столовете в трапезарията си плачат да дойдеш с компания приятели и да останеш примерно седмица, през която да обикаляш района. 

Розето, което импулсивно си взех се отваря за минутка: в шкафа в кухнята вече е предвидена не само нуждата от тирбушон, но и наличието на комплект чаши за целта. 

Другото нещо, което ми прави много силно впечатление е чистотата. Лятото може и да сме на палатки, но през останалите сезони и зимата пътуваме доста и съм се нагледала на хотели с много претенции в интериора и много сериозни пропуски в най-важното: хигиената. 

Тук определено всичко е доста добре поддържано, и чаршафите и банята миришат на чисто. А и честно казано - с тези искрящо бели мебели и прозрачни столове е трудно да остане нещо незабелязно.

Ако трябва да съм честна единственото, което не ми допада е стилът на мебелите. Обожавам бяло: колкото повече бяло и светлина в едно пространство, толкова по-добре. Обаче предпочитам по-изчистени неща. Скандинавски тип: прави линии и семпли модели. 

Определено vintage елементите и бялото дърво създават усещане за комфорт и лукс, но лично на мен ми е по-приятно в по-лека обстановка, особено когато ми е морско. Иначе откъм обордуване на кухнята, разположение на стаите и комфорт на самите мебели: всичко е чудесно.

Персоналът е много мил. Дори да изключим купата сезонни плодове и бутилката вино, която подаряват на гостите си: ми направи впечатление нещо по-важно: учтивостта и старанието да създадеш удобство.

Изключително лошо впечатление ми правят хора, които си бъбрят по телефона докато клиентът ги чака и затова намирам за много положително, че хората от хотела се съобразяваха и прекъсваха разговора си веднага, за да обърнат веднага внимание на клиента, когато той дойде, не когато им стане удобно. Знаете как е-  най-показателни са малките неща. 

Ние сме прекалено свикнали вече с палатките и къмпинг живота и рядко се отдаваме на толкова спокойна почивка, но през цялото време си мисля да го препоръчам на родителите ми. Те определено ще се зарадват на място, което съчетава комфорта на хотел със свободата да поканиш приятели и да пътуваш до близки дестинации.

Като говорим за близки дестинации: Арапя е само на 15 минути с кола и е чудесна в началото на сезона. Спокойна прозрачна вода. Тук-таме хора с кучета и малка група почиващи. Преди плажа в оградения къмпинг както винаги има и коне.

 Много е топло навън, но водата все още е ледена. Потапянето на цялото тяло  дори за няколко минути е като интензивно кардио. Раничко е. Въпреки че предните години сме откривали сезона още от 24 май, сега условията не са съвсем за плуване. 

След блажено излежаване на пясъка в Арапя се прибираме, за да оставим колата и разгледаме Царево на чаша вино или две. 

Разходката пеша до Царево отнема 20тина минути с нашата бодра крачка: прави се нова алея близо до брега, под тази, по която вървим и има доста подобрения из града в сравнение с последния път, когато бях там преди 4 години. 

Без да искаме започваме импровизиран Ден на сафрида и до вечерта вече сме яли три различни вида на три различни места. Прясната риба има несравнимо по-хубав вкус!

На път за квартала (и следващата порция пресен сафрид) разглеждаме и църквата в квартал Василико, разположена на малък издаден полуостров, от който се разкрива много хубава гледка към централната част на Царево от другата страна на залива. 

Не успяваме да седнем в ресторанта, към който сме се запътили за вечеря, защото сме пристигнали съвсем за пробуждането на летния сезон. Много места все още се ремонтират, дооправят и не работят. Местните ресторантчета, обаче, които не са основно насочени към туристи приемат клиенти и бързо се преориентираме.

Чудесна вечер, а на другия ден ни чакат плажна сутрин на Корал и пътуване по Подбалканския път със спиране за (още) риба и много Indie rock. 

Чудесно откриване на морския сезон!