Nefelibata

Не е интересно, ако човек може да се опише с една дума. Всъщност най-интересните хора се описват с антоними: съчетаването на крайности и взаимноизключващи се интереси винаги е знак за отвореност към света, любопитство и колкото и парадоксално да звучи: равновесие. 

Когато можеш да харесаш нещо и в черно, и в бяло, знаеш че си се измъкнал от капана на твърдите като камък категории, от баналното мислене на света в "така трябва" и "така не трябва да бъде". 

За пръв път обаче днес попаднах на една единствена дума, която почувствах така близка до себе си, че ако бе човек, още на първото споделено какао щеше да стане най-добрата ми приятелка. Nefelibata: част от богатството на испанския език, който все повече ме привлича, след като литературните му посланици завзеха солидно количество рафтове в библиотеката.

Nefelibata. Cloud walker. Някъде там в облаците, където хем виждаш света, хем предочиташ да си на своята уютна мечтателна дистанция. По-близичко до положителното настроение на слънцето, но и до меланхолията на звездите. Даже и рисунка намерих: момиче с колело над нощния град. Точно както чувствам света...

Толкова е хубаво, когато една малка дума може да ти каже толкова много .